ОФИЦИАЛНО: Съдът призна двореца "Врана" за собственост на Сакскобургготски
След като миналата година призна и Царска Бистрица за собственост на наследниците на царя
Софийският апелативен съд призна Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария-Луиза за собственици на парка и двореца „Врана“ и отхвърли претенциите на държавата.
Припомняме, че миналата година Върховният касационен съд окончателно прие, че т. нар. Царска Бистрица е собственост на наследниците на цар Борис 3. Това решение на ВКС беше първото, което обърна практиката, след като преди това дъpжaвaтa беше призната за собственик на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй “Bpaнa”, пише ЛЕКС.
Пробивът дойде след като по делото за „Царска Бистрица“ ВКС за първи път реши да пита Конституционния съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). А КС прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991 г. (повече за решението на КС виж тук).
Държавата твърди, че е придобила двореца „Врана“ на три основания. И трите са отхвърлени от апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик).
„За да се приеме, че ищецът (държавата – бел. ред.) е собственик на имота, трябва да бъде доказано осъществяването на придобивен способ, въз основа на който ищецът да е придобил правото на собственост върху имота и да притежава това право на собственост към момента на предявяване на иска“, обясняват те.
Държавата твърди, че е придобила „Врана“ първо въз основа на акт за държавна собственост от 1989 г., когато Република България се е легитимирала като собственик на недвижим имот „Парк Врана” заедно с находящите се в него сгради. Второто, което твърди тя, е, че „изначално” имотите са били държавна собственост, а правата ѝ са упражнявани от Интендантството на цивилната листа.
Третото придобивно основание, което сочи държавата, е, че е станала собственик по силата на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ) от 1947 г. А решението на КС от 1998 г., с което законът беше обявен за противоконституционен, е без практическо значение, тъй като няма реституционен характер.