Еврозоната – следващата стъпка пред България в процеса на евроинтеграцията. При третия кабинет на Борисов през 2020 година страната ни влезе в механизма ЕРМ 2, известен като чакалнята на еврозоната. Правителството на „Продължаваме промяната“ остана наследник в този процес, като вече тече изработването на стратегическите документи, обяви вицепремиерът Асен Василев.
- Реклама -
Въпреки това изпълнителната власт все още не разполага с прогнозите какво ще се случи след въвеждането на еврото у нас. Това бе забелязано и от коалиционните партньори на финансовия министър. Най-остър в критиката си бе Любомир Каримански от „Има такъв народ“.
Основният страх в този процес е свързан с нарастване на инфлацията и намаляването на покупателната способност на населението.
Нека да погледнем какво се случи с Латвия, след като тя става част от еврозоната през 2014 година. Централната ѝ банка отчита, че ефектите от приемането на еврото са повишаване на темповете на растеж на икономиката с допълнителни между 0,4 и 0,5%, отпадане на таксите за превултиране, повишаване на кредитния рейтинг на сраната. След приемането на новата валута в страната се покачва инфлацията, като цените на конкретни стоки и услуги се покачват значително – на алкохол и цигари с 26%, на хранителни стоки с малко под 10%. Въпреки това от Банката на Лавия посочват, че заплатите също се увеличават и то значително – от 550 евро през 2014 година до 830 евро през 2019 година.
Заради галопиращата инфлация у нас през 90-те години и след падането на правителството на Жан Виденов през 97-ма България въвежда валутния си борд, за да стабилизира курса. Тогава левът се закача за марката с курс 2 към 1, като той се запазва през всички тези години, въпреки че българската икономика днес коренно се различава от тази през 97-ма година.
При влизането си в чакалнята на еврозоната България избра да не премахва борда, но той ще падне веднага след приемането ни.
Въпросът в момента е достатъчно подготвена ли е страната ни, за да смени валутата си и дали политическото говорене избързва пред възможностите?
Отговорите – в предаването „Обективно“ на Телевизия Евроком.
Еврозоната – следващата стъпка пред България в процеса на евроинтеграцията. При третия кабинет на Борисов през 2020 година страната ни влезе в механизма ЕРМ 2, известен като чакалнята на еврозоната. Правителството на „Продължаваме промяната“ остана наследник в този процес, като вече тече изработването на стратегическите документи, обяви вицепремиерът Асен Василев.
- Реклама -
Въпреки това изпълнителната власт все още не разполага с прогнозите какво ще се случи след въвеждането на еврото у нас. Това бе забелязано и от коалиционните партньори на финансовия министър. Най-остър в критиката си бе Любомир Каримански от „Има такъв народ“.
Основният страх в този процес е свързан с нарастване на инфлацията и намаляването на покупателната способност на населението.
Нека да погледнем какво се случи с Латвия, след като тя става част от еврозоната през 2014 година. Централната ѝ банка отчита, че ефектите от приемането на еврото са повишаване на темповете на растеж на икономиката с допълнителни между 0,4 и 0,5%, отпадане на таксите за превултиране, повишаване на кредитния рейтинг на сраната. След приемането на новата валута в страната се покачва инфлацията, като цените на конкретни стоки и услуги се покачват значително – на алкохол и цигари с 26%, на хранителни стоки с малко под 10%. Въпреки това от Банката на Лавия посочват, че заплатите също се увеличават и то значително – от 550 евро през 2014 година до 830 евро през 2019 година.
Заради галопиращата инфлация у нас през 90-те години и след падането на правителството на Жан Виденов през 97-ма България въвежда валутния си борд, за да стабилизира курса. Тогава левът се закача за марката с курс 2 към 1, като той се запазва през всички тези години, въпреки че българската икономика днес коренно се различава от тази през 97-ма година.
При влизането си в чакалнята на еврозоната България избра да не премахва борда, но той ще падне веднага след приемането ни.
Въпросът в момента е достатъчно подготвена ли е страната ни, за да смени валутата си и дали политическото говорене избързва пред възможностите?
Отговорите – в предаването „Обективно“ на Телевизия Евроком.
