Search Suggestions
      четвъртък, 03.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Сирените на 2 юни – аларма в съзнанието ни за размисъл и признание

          На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най-заредените емоционално дни в нашия календар.

          - Реклама -

          От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем със сведени глави. Имаше дискусия преди време за точно това дали е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата ни. Дали трябва нещо да се промени или не, това е незначително на фона на по-важния въпрос:

          „Aко спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?“

          На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най-заредените емоционално дни в нашия календар.

          - Реклама -

          От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем със сведени глави. Имаше дискусия преди време за точно това дали е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата ни. Дали трябва нещо да се промени или не, това е незначително на фона на по-важния въпрос:

          „Aко спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?“

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Нови разкрития при проверки на домове за възрастни хора: три хосписа затворени, предстоят още

          Нови фрапиращи нарушения са установени при проверки на домове за възрастни хора, съобщи директорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева пред Нова тв....

          Нако Стефанов: „На един народ му вземете историята – и му взимате всичко“

          В интервю за предаването "Контра", професор Нако Стефанов изрази тревога относно загубата на историческата памет сред младите българи. Според него, промяната в духа на...

          Цирк вместо журналистика:Коментар на Христо Лавчиев в „Контра“

          Коментар по актуалните теми, в предаването "Контра", направи Христо Лавчиев, който отправи остри критики към състоянието на медиите и политическия елит в България. С...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions