На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най-заредените емоционално дни в нашия календар.
- Реклама -
От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем със сведени глави. Имаше дискусия преди време за точно това дали е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата ни. Дали трябва нещо да се промени или не, това е незначително на фона на по-важния въпрос:
„Aко спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?“
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.През годините начинът на празнуване и официалната формулировка на деня се променят. Но датата остава като един от най-заредените емоционално дни в нашия календар.
- Реклама -
От 1948 г. насам, на 2 юни в 12 часа за 2 минути слушаме сирените. И трябва да спрем и да почетем със сведени глави. Имаше дискусия преди време за точно това дали е правилният начин да почетем Ботев и загиналите за свободата ни. Дали трябва нещо да се промени или не, това е незначително на фона на по-важния въпрос:
„Aко спираме пред воя на сирената, за какво мислим в този момент? Дали за делничните грижи, или за героите, дали за семейните си проблеми, или за тези, които са жертвали семействата си? Саможертва, която определено ни е непозната или поне много далечна. И дали с тези 2 минути се изчерпва и благодарността ни към тази саможертва? Ами ако я премахнем, каквото предложение имаше, ще намерим ли начин да отдадем почитта си изобщо?“
