Едва ли има представителка на нежния пол, независимо от възрастта и социално положение, която да не поне веднъж да си е представяла себе си завихрена в онова лудо танго от култовия филм “Усещане за жена”, в което Ал Пачино повежда Габриел Ануар. Тангото, дело на великия Астор Пиацола, позволил си да направи немислимото – да смеси изкуството на любовта с класическата музика, превръщайко го така в нова религия, последователи, на която се отказват всички изкушени от танца.
Сто години след рождението на аржентински новотор и интерпретатор, Софийската опера става сцена на балета “Танго”, в който на изпитание бива поставена именно любовта – красива, но и плашеща и страстна, такава, каквато, само Пиацола може да ни накара да я съпреживеем.
А, за да стане спектакълът още по-вълшебен, хореографът му вплита в него усещането си за може би най-големият магьосник на латиноамериканската литература писателят Габриел Гарсия Маркес.
И понеже тангото и Аржентина са неразделни в представите на всеки, който се е докоснал до този танц, посланикът на страната на Пиацола в България се превръща в мост, по който изкуството да премине през границите.
“Цялата същност на Тангото – това е любовта. Тангото като музикален стил се заражда в началото на 20 век в град Буенос Айрес. Тогава то е интерпретирано под формата на танц или музика от местното население, от много хора, които са емигрирали в Буенос Айрес към онзи момент. По-късно, когато българската общност се внедрява в живота на Буенос Айрес също така започва да танцува, свири и пее танго. Във всички свои измерения обаче – текст, музика и танц, тангото е любов”, споделя Н. Пр. Алфредо Атанасоф
Убеден в това е хореографът на балета, който зрителите ще могат да видят на сцената на Софийската опера на 14, 15 и 16 май.