Знам, че много от читателите ще ме разкритикуват остро и обвинят в неуважение към възрастните хора. Ще отбележа, че и аз не съм в първа младост и съм доста по-близо до тези, които пазаруват в сутрешните часове, отколкото до абитуриентите. Затова приемете нещата като реализъм.
В момента Генкоронавирусщаба и лекарите обясняват на същите тези хора, които си мятаха хилядарките през терасите, че трябва да спазват дисциплина и да мислят. Да слагат маски, да пазаруват само сутрин и да спазват дистанция. Да, бе! За 30 години не успяхме да научим хората да не пресичат на червено, а сега се опитваме с мисия невъзможна. И както безметежно някоя баба си пресича сред фучащите коли на червено, без да се оглежда, така и отива в големите хранителни вериги и плюе на пръста си, да си отвори торбичката, след което опипва цялата стока, докато си избере. И спира с друга баба или дядо по средата да си говорят на една педя разстояние за младините, докато пред входа опашката е стотина метра. Всеки ден минавам покрай магазините. И имам усещането, че съвсем умишлено сутрин възрастни хора в тях няма. А младите не могат да влязат поради забраната. Възрастните хукват да пазаруват на обяд или следобедните часове, когато хората, които работят, са или в почивка, или се прибират и минават да пазаруват.
И в условията на карантина, един наплюнчен пръст и опипване на стоките, може да доведе до заразата на цял квартал. Дисциплината не е само за младите. Уважение и респект към побелелите им коси, но нека да не ни се качват на главите точно във време, когато всички треперим за живота им и за живота на децата си.
Защото впрочем, младите хора и дори деца, заразени с вируса, са много повече. И има и починали млади хора по света и то много. Ние нямаме имунитет заради годините си.
Явно е, че мерките ще действат, само ако всички ги спазват. Най-вече там, където има достъп до много хора и откъдето се купува храната. Извън обстоятелството, че е безкрайно гнусно и нехигиенично да ядеш неща, които са били опипвани от десетки хора, за които не е известно дори дали си мият ръцете.
Не искам да разделям поколенията. Има много възрастни хора, които са дисциплинирани и от възпитание никога не биха направили гореописаните неща дори в нормална обстановка. Но какво да правим с другите? И мисля, че мерките трябва да са друго. Да има обедни часове и следобедни за пазаруване на възрастните, като нямат правото да пазаруват в другите часове. Както пък другите нямат правото да пазаруват в техния диапазон. А служителите на магазините да следят за подобни прояви, или дори те да подават стоките, а не да се избират и опипват.
Защото ние пазим и децата си! А те са бъдещето!
Елена Гунчева
- Реклама -
Книгата на Елена Гунчева „България обича героите си мъртви“ може да бъде поръчана на тел. 02/4018942.
Знам, че много от читателите ще ме разкритикуват остро и обвинят в неуважение към възрастните хора. Ще отбележа, че и аз не съм в първа младост и съм доста по-близо до тези, които пазаруват в сутрешните часове, отколкото до абитуриентите. Затова приемете нещата като реализъм.
В момента Генкоронавирусщаба и лекарите обясняват на същите тези хора, които си мятаха хилядарките през терасите, че трябва да спазват дисциплина и да мислят. Да слагат маски, да пазаруват само сутрин и да спазват дистанция. Да, бе! За 30 години не успяхме да научим хората да не пресичат на червено, а сега се опитваме с мисия невъзможна. И както безметежно някоя баба си пресича сред фучащите коли на червено, без да се оглежда, така и отива в големите хранителни вериги и плюе на пръста си, да си отвори торбичката, след което опипва цялата стока, докато си избере. И спира с друга баба или дядо по средата да си говорят на една педя разстояние за младините, докато пред входа опашката е стотина метра. Всеки ден минавам покрай магазините. И имам усещането, че съвсем умишлено сутрин възрастни хора в тях няма. А младите не могат да влязат поради забраната. Възрастните хукват да пазаруват на обяд или следобедните часове, когато хората, които работят, са или в почивка, или се прибират и минават да пазаруват.
И в условията на карантина, един наплюнчен пръст и опипване на стоките, може да доведе до заразата на цял квартал. Дисциплината не е само за младите. Уважение и респект към побелелите им коси, но нека да не ни се качват на главите точно във време, когато всички треперим за живота им и за живота на децата си.
Защото впрочем, младите хора и дори деца, заразени с вируса, са много повече. И има и починали млади хора по света и то много. Ние нямаме имунитет заради годините си.
Явно е, че мерките ще действат, само ако всички ги спазват. Най-вече там, където има достъп до много хора и откъдето се купува храната. Извън обстоятелството, че е безкрайно гнусно и нехигиенично да ядеш неща, които са били опипвани от десетки хора, за които не е известно дори дали си мият ръцете.
Не искам да разделям поколенията. Има много възрастни хора, които са дисциплинирани и от възпитание никога не биха направили гореописаните неща дори в нормална обстановка. Но какво да правим с другите? И мисля, че мерките трябва да са друго. Да има обедни часове и следобедни за пазаруване на възрастните, като нямат правото да пазаруват в другите часове. Както пък другите нямат правото да пазаруват в техния диапазон. А служителите на магазините да следят за подобни прояви, или дори те да подават стоките, а не да се избират и опипват.
Защото ние пазим и децата си! А те са бъдещето!
Елена Гунчева
- Реклама -
Книгата на Елена Гунчева „България обича героите си мъртви“ може да бъде поръчана на тел. 02/4018942.
