Не ми излиза от главата подлият сюжет, в който беше натопен синът на президента Радев, повярвайте. Сигурно за цял живот ще носи травмата от лошия късмет да отиде на някакъв банален рожден ден с приятели, в апартамент, нает предварително за целта заради затворените кръчми и по силата на най-обърканите антиковид мерки на света. А те доведоха до разцвет на доносничеството, на страховите неврози, на политическата параноя, снабдена разбира се, с полицейски аргументи. И отгоре на всичко сбирката е била в рамките на разрешените от щабаняците 15 души на непублични места. Обаче случката беше рздухана от медийните мутри и мутреси до пир по време на чума с гевезета и връзкари, начело със сина, разбира се, на държавния глава. Е, то не беше жълта информационна мъгла за отведени, задържани купонджии в някакво районно. МВР мълча! То не беше истерия, че Георги също бил прибран, а пък безотговорните му майка и баща са го оставили да се пържи сам на полицейски огън. Оказа се лъжа. Е, то не беше натрапване на снимката му, все едно че е издирван криминал. Но нали орталъкът беше ореван, че е непълнолетен! Значи би трябвало да се ползва с някакъв щадящ режим на лицево експониране из медиите. Но не би. Най-страшно е, знаете ли, когато жестокостта се крие зад престорено съчувствие. И точно това се получи. Разкъсаха момчето заради веселба. А забравиха как Валери Симеонов наричаше сина си с фекални имена и го обяви за най-голямата си грешка, сякаш да се надсмиваш над майки на деца с увреждания е израз на белоснежна безпогрешност. Забравиха, че бившият транспортен министър Ивайло Московски уби синчето си при инцидент и плати ужасната цена с пост в задгранична банка. Обаче сега и здравният министър Ангелов се нахака с цялата си министерска тежест в стъкларския клюкарски магазин. И джангърът от скандала буквално срина сина на Радев до виновник за развихрянето на пандемията, докладвано от Щаба всеки ден до скомина. А татко му пък беше заклеймен от самозвани блюстителки на морала и медийни метреси на Борисов по най-каруцарски начин. Радев бил „детепродавец“, представете си… Бил негоден за баща на сина си, камо ли за баща на нацията. Що крокодилски сълзи се изляха по адрес на един тийнейджър, просто да се удави човек. И как само за два-три дни жълто-кафявите им медийни оттенъци се обагриха в кръв. Георги беше залят с фалшивата загриженост на толкова кръвожадни интригантки, че всякакви касапски сравнения са оправдани. Бил жертва на бащината си похот към съблазните на властта. Бил номенклатурна издънка по комунистически калъп. Бил гневен, агресивен, невъзпитан, защото баща му се държал като предател още, когато се развел с майка му. Да си син на президент, уличен в креватни пошлости и изневери е садистична присъда от махленски трибунал. Това е публично изтезание над една неукрепнала душа, разголена на площада с педофилска страст. Толкова по-гнусна, колкото по-маскирана е като морална святост и патриархална съвест. И то проповядвана от медийни мастии с толкова скелети, скрити в гардеробите им, че само едно открехване на тайниците с паденията им през годините би разнесло непоносимо отровна воня из обществения въздух, повярвайте ми, аз знам. Случаят със сина на президента Радев от първия му брак показва степента на отровителството у нас. Руският „новичок“ ряпа да яде. Ние си имаме своя, запазена марка. Един смъртоносен български „старичок“, създаван в епруветките на задкулисното политинженерство с десетилетия. И това е убийствена пропагандна смес от ченгеджийски татул, мафиотски цианкалий, политическа сярна киселина в добавка със змийската отрова на завистта, нашата най-ярка национална черта. Опитът за разплискването на тази отрова в лицето на президента Радев вече няма просто политически измерения. Защото това е покушение. Залогът оттук нататък е не вторият му президентски мандат, а здравето му, просто животът му и този на децата му. С Радев не се води война на аргументи, на тези, на възгледи за държавността. Каквото и да мислят за него феновете му и опонентите му, ръкопляскат ли му или го освиркват за позициите му и грешките му, той вече е жертва на криминално престъпление. Нарича се рекет. Публично го изнудват с детето му докато упояват публиката с мерзости. Няма по-страшна вендета от тази да линчуваш един син, за да обезвредиш в лицето на баща му моралния и политически ресурс на Президента, който се осмели да обяви война на „дълбоката държава“. Тя и без това си отмъщава с доноси и удари в гърба. Да не посяга на децата обаче. Защото те порастват. И няма да простят. Тогава става страшно.
“Синът на президента и лапите на „дълбоката държава” – малката проповед от еп. 103 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Не ми излиза от главата подлият сюжет, в който беше натопен синът на президента Радев, повярвайте. Сигурно за цял живот ще носи травмата от лошия късмет да отиде на някакъв банален рожден ден с приятели, в апартамент, нает предварително за целта заради затворените кръчми и по силата на най-обърканите антиковид мерки на света. А те доведоха до разцвет на доносничеството, на страховите неврози, на политическата параноя, снабдена разбира се, с полицейски аргументи. И отгоре на всичко сбирката е била в рамките на разрешените от щабаняците 15 души на непублични места. Обаче случката беше рздухана от медийните мутри и мутреси до пир по време на чума с гевезета и връзкари, начело със сина, разбира се, на държавния глава. Е, то не беше жълта информационна мъгла за отведени, задържани купонджии в някакво районно. МВР мълча! То не беше истерия, че Георги също бил прибран, а пък безотговорните му майка и баща са го оставили да се пържи сам на полицейски огън. Оказа се лъжа. Е, то не беше натрапване на снимката му, все едно че е издирван криминал. Но нали орталъкът беше ореван, че е непълнолетен! Значи би трябвало да се ползва с някакъв щадящ режим на лицево експониране из медиите. Но не би. Най-страшно е, знаете ли, когато жестокостта се крие зад престорено съчувствие. И точно това се получи. Разкъсаха момчето заради веселба. А забравиха как Валери Симеонов наричаше сина си с фекални имена и го обяви за най-голямата си грешка, сякаш да се надсмиваш над майки на деца с увреждания е израз на белоснежна безпогрешност. Забравиха, че бившият транспортен министър Ивайло Московски уби синчето си при инцидент и плати ужасната цена с пост в задгранична банка. Обаче сега и здравният министър Ангелов се нахака с цялата си министерска тежест в стъкларския клюкарски магазин. И джангърът от скандала буквално срина сина на Радев до виновник за развихрянето на пандемията, докладвано от Щаба всеки ден до скомина. А татко му пък беше заклеймен от самозвани блюстителки на морала и медийни метреси на Борисов по най-каруцарски начин. Радев бил „детепродавец“, представете си… Бил негоден за баща на сина си, камо ли за баща на нацията. Що крокодилски сълзи се изляха по адрес на един тийнейджър, просто да се удави човек. И как само за два-три дни жълто-кафявите им медийни оттенъци се обагриха в кръв. Георги беше залят с фалшивата загриженост на толкова кръвожадни интригантки, че всякакви касапски сравнения са оправдани. Бил жертва на бащината си похот към съблазните на властта. Бил номенклатурна издънка по комунистически калъп. Бил гневен, агресивен, невъзпитан, защото баща му се държал като предател още, когато се развел с майка му. Да си син на президент, уличен в креватни пошлости и изневери е садистична присъда от махленски трибунал. Това е публично изтезание над една неукрепнала душа, разголена на площада с педофилска страст. Толкова по-гнусна, колкото по-маскирана е като морална святост и патриархална съвест. И то проповядвана от медийни мастии с толкова скелети, скрити в гардеробите им, че само едно открехване на тайниците с паденията им през годините би разнесло непоносимо отровна воня из обществения въздух, повярвайте ми, аз знам. Случаят със сина на президента Радев от първия му брак показва степента на отровителството у нас. Руският „новичок“ ряпа да яде. Ние си имаме своя, запазена марка. Един смъртоносен български „старичок“, създаван в епруветките на задкулисното политинженерство с десетилетия. И това е убийствена пропагандна смес от ченгеджийски татул, мафиотски цианкалий, политическа сярна киселина в добавка със змийската отрова на завистта, нашата най-ярка национална черта. Опитът за разплискването на тази отрова в лицето на президента Радев вече няма просто политически измерения. Защото това е покушение. Залогът оттук нататък е не вторият му президентски мандат, а здравето му, просто животът му и този на децата му. С Радев не се води война на аргументи, на тези, на възгледи за държавността. Каквото и да мислят за него феновете му и опонентите му, ръкопляскат ли му или го освиркват за позициите му и грешките му, той вече е жертва на криминално престъпление. Нарича се рекет. Публично го изнудват с детето му докато упояват публиката с мерзости. Няма по-страшна вендета от тази да линчуваш един син, за да обезвредиш в лицето на баща му моралния и политически ресурс на Президента, който се осмели да обяви война на „дълбоката държава“. Тя и без това си отмъщава с доноси и удари в гърба. Да не посяга на децата обаче. Защото те порастват. И няма да простят. Тогава става страшно.