Президентът Радев съвсем се увлече да ни пробутва приказката за Дядо Торбалан. Няколко поколения българчета бяха тровени с призрака на зловещия старец, който тъпче непослушните деца в чувал и ги отнася в мрака. Явно и държавният ни глава е бил жертва на същия възпитателен терор, когато е бил детенце в село Славяново. Затова му държи влага и до днес. Само дето след военната му и идеологическа мущровка през българския соц под палката на Москва Торбаланът за него се е сдобил с конкретен образ и с подходяща за образа обител. Путин в Кремъл – това е страшилището, пред което българският президент все по-видимо трепери, а аурата му на храбрец и на летец потъмнява. Приканва ни да се снишим пред Кремълския Торбалан, да не би да посегне да набута и България в торбата си, както понечи да направи с Украйна. Само че президентът на Украйна се опъна. Може би защото като бивш актьор Зеленски е напълно наясно с разликата между съвременните политически реалности и черната политическа магия, между историческата логика и месианските бълнувания за Велика Евразия. А нашичкият Радев изглежда готов да захвърли в килера все още новичкия си мундир на натовски генерал и да развее бялото знаме пред агресора. При това без агресорът реално да ни е скочил. Само газа ни е спрял. Но какво пък… Обаче внушението е, че агресорът ще ни скочи, ако не слушкаме и решим да помогнем с оръжие на Украйна открито, а не с търговски номера и врътки в стил „И Корнелия Нинова сита, и четворната коалиция цяла“, както и стана днес. Но все пак и в компромисите, и в шикалкавенето, и в блъфирането има някакви граници. Вчера Румен Радев окончателно реши да ги прекрачи, жертвайки репутацията на държавата ни като лоялен съюзник на Европейския съюз и на НАТО. „Русия можела да ни нападне“. Обаче нямало кой да защити, разбирате ли, въздушното ни пространство от Дуранкулак до София, ако изобщо НАТО решало да се задейства. Ама можело и да не реши. Все едно НАТО ни е отписало, което е лъжа, разбира се. Но според Радев не трябвало да повтаряме като папагали опорните точки на съюзниците, без да отчитаме националния си интерес. След мантрите му за неутралитет и за снишаване в съзвучие с Копейкин и компания, това е парексаланс блъф. Този блъф цели да предизвика страхова невроза. При това сред онази значителна вече част от българите, поразени от масовата психоза и истерията на путинофилската пропаганда. В резултат да се създадат предпоставки за правителствена криза и за стъкмяване на трети служебен кабинет на президента с откровен този път пропутински профил. Дали от това би последвал опит за денонсиране на договора ни с НАТО, дори не ми се мисли. Обаче и сега прозира замисълът България да остане в руска орбита, разигравайки все по-бездарно ролята си на разсъхнат Троянски кон в Европа. Но последният ход на президента е опасен дори за най-циничните политически играчи на фона на война, която раздели света на цивилизация и на варварство, на светла и на тъмна страна. И затова ще му се наложи на нашия президент открито да обясни, все пак, на коя страна е в този глобален сблъсък. Особено ако иска да остане верен на своя личен девиз от времената на вдигнатия си юмрук срещу мутрите и превзетата от тях държава. Ако го е забравил, да му го припомня: „Смелият умира само веднъж, страхливият умира всеки ден“. Напомням му го, защото откакто е започнал да припява под път и над път за ненамеса на България във войната на страната на жертвата Украйна, г-н Радев изглежда все по-смален, все по-уплашен и някак все по-гузен, каквото и да твърди за офицерската си чест. Освен това искам да му напомня, че когато през юли 2020-а той беше на мушката на прокуратурата на Гешев и моделът КОЙ му обяви война, гражданите не запазиха неутралитет. Те с хиляди излязоха на многомесечни протести в негова защита независимо от своите политически различия. И въпреки опасенията, че Радев е поредната инвестиция на Кремъл в нашата политика. Сега е моментът да обори тези подозрения. И да докаже, че лозунгът „Мутри вън“, с който подкрепи промяната, не е бил суфлиран от генерал Решетников. За да бъде употребена и заложена промяната сега като разменна монета в пазарлъци с Путин за властта. Това би бил краят на президента Радев – и като президент, и като личност. Защото в крайна сметка Путин ще загуби тази война въпреки прогнозите на Радев, че ще я спечели. Защото и този път Космическата математика няма да допусне триумф на Злото. Макар и мъчително България ще се отърси от клеймото на Задунайска губерния. И пречистена ще се завърне в лоното на своята препатила майка Европа.
„Не ни плашете с Кремълския Торбалан!“ – малката проповед от еп. 160 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Президентът Радев съвсем се увлече да ни пробутва приказката за Дядо Торбалан. Няколко поколения българчета бяха тровени с призрака на зловещия старец, който тъпче непослушните деца в чувал и ги отнася в мрака. Явно и държавният ни глава е бил жертва на същия възпитателен терор, когато е бил детенце в село Славяново. Затова му държи влага и до днес. Само дето след военната му и идеологическа мущровка през българския соц под палката на Москва Торбаланът за него се е сдобил с конкретен образ и с подходяща за образа обител. Путин в Кремъл – това е страшилището, пред което българският президент все по-видимо трепери, а аурата му на храбрец и на летец потъмнява. Приканва ни да се снишим пред Кремълския Торбалан, да не би да посегне да набута и България в торбата си, както понечи да направи с Украйна. Само че президентът на Украйна се опъна. Може би защото като бивш актьор Зеленски е напълно наясно с разликата между съвременните политически реалности и черната политическа магия, между историческата логика и месианските бълнувания за Велика Евразия. А нашичкият Радев изглежда готов да захвърли в килера все още новичкия си мундир на натовски генерал и да развее бялото знаме пред агресора. При това без агресорът реално да ни е скочил. Само газа ни е спрял. Но какво пък… Обаче внушението е, че агресорът ще ни скочи, ако не слушкаме и решим да помогнем с оръжие на Украйна открито, а не с търговски номера и врътки в стил „И Корнелия Нинова сита, и четворната коалиция цяла“, както и стана днес. Но все пак и в компромисите, и в шикалкавенето, и в блъфирането има някакви граници. Вчера Румен Радев окончателно реши да ги прекрачи, жертвайки репутацията на държавата ни като лоялен съюзник на Европейския съюз и на НАТО. „Русия можела да ни нападне“. Обаче нямало кой да защити, разбирате ли, въздушното ни пространство от Дуранкулак до София, ако изобщо НАТО решало да се задейства. Ама можело и да не реши. Все едно НАТО ни е отписало, което е лъжа, разбира се. Но според Радев не трябвало да повтаряме като папагали опорните точки на съюзниците, без да отчитаме националния си интерес. След мантрите му за неутралитет и за снишаване в съзвучие с Копейкин и компания, това е парексаланс блъф. Този блъф цели да предизвика страхова невроза. При това сред онази значителна вече част от българите, поразени от масовата психоза и истерията на путинофилската пропаганда. В резултат да се създадат предпоставки за правителствена криза и за стъкмяване на трети служебен кабинет на президента с откровен този път пропутински профил. Дали от това би последвал опит за денонсиране на договора ни с НАТО, дори не ми се мисли. Обаче и сега прозира замисълът България да остане в руска орбита, разигравайки все по-бездарно ролята си на разсъхнат Троянски кон в Европа. Но последният ход на президента е опасен дори за най-циничните политически играчи на фона на война, която раздели света на цивилизация и на варварство, на светла и на тъмна страна. И затова ще му се наложи на нашия президент открито да обясни, все пак, на коя страна е в този глобален сблъсък. Особено ако иска да остане верен на своя личен девиз от времената на вдигнатия си юмрук срещу мутрите и превзетата от тях държава. Ако го е забравил, да му го припомня: „Смелият умира само веднъж, страхливият умира всеки ден“. Напомням му го, защото откакто е започнал да припява под път и над път за ненамеса на България във войната на страната на жертвата Украйна, г-н Радев изглежда все по-смален, все по-уплашен и някак все по-гузен, каквото и да твърди за офицерската си чест. Освен това искам да му напомня, че когато през юли 2020-а той беше на мушката на прокуратурата на Гешев и моделът КОЙ му обяви война, гражданите не запазиха неутралитет. Те с хиляди излязоха на многомесечни протести в негова защита независимо от своите политически различия. И въпреки опасенията, че Радев е поредната инвестиция на Кремъл в нашата политика. Сега е моментът да обори тези подозрения. И да докаже, че лозунгът „Мутри вън“, с който подкрепи промяната, не е бил суфлиран от генерал Решетников. За да бъде употребена и заложена промяната сега като разменна монета в пазарлъци с Путин за властта. Това би бил краят на президента Радев – и като президент, и като личност. Защото в крайна сметка Путин ще загуби тази война въпреки прогнозите на Радев, че ще я спечели. Защото и този път Космическата математика няма да допусне триумф на Злото. Макар и мъчително България ще се отърси от клеймото на Задунайска губерния. И пречистена ще се завърне в лоното на своята препатила майка Европа.