Search Suggestions
      петък, 04.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          ФУТБОЛИСТЪТ С ГЕНЕРАЛСКИ ПАГОНИ

          Докато западният свят се е възхищавал на супергероите от комиксите, от другата страна на „Желязната завеса“ в герой се е превръщал обикновеният човек. По този начин един артилерист от Втората световна война доказва своята храброст както на фронта, така и на футболния терен. Това е единственият в света футболист, достигнал до чин генерал. Неговото име е Юрий Нирков.

          - Реклама -

          Юрий е роден в градчето Вишний Волочок, Тверска губерния, в семейство на ръководител на строителен участък и домакиня. Започва да се занимава с футбол в детския тим на пионерите, а по-късно играе в Криля Советов Москва.

          Броени дни след като Нацистка Германия напада СССР, младият Нирков е изпратен в строителна бригада в град Вязма, където изгражда отбранителни укрепления. През 1942 г. 18-годишният Юрий е повикан в армията. Завършва Тамбовското артилерийско училище със звание младши лейтенант, след което е пратен на Калининския фронт. Първоначално командва вздод, доставящ боеприпаси за самоходната артилерия. По-късно преминава в настъпващите към Германия войски. Полкът на Юрий действа на най-опасните места на фронта и в тежки битки загубите са значителни.

          През януари-февруари 1944 г. Нирков участва в Корсун-Шевченковската операция, в която са унищожени 13 немски дивизии и е пленен генерала на СС Херберт Гиле. Нирков участва и в освобождението на Полша, като неговият полк достига град Шчечин. През януари 1945 г. Юрий е прехвърлен в град Кюстрин, откъдето Червената армия настъпва към Берлин. Войната за бъдещия футболен национал приключва в центъра на немската столица, където Германия капитулира.

          След края на войната Нирков става организатор на армейски футболни турнири в Съветската окупационна зона в Германия. През 1946 г. отборът на Трета ударна армия, където е и Юрий, играе контрола с ЦДКА Москва. Московските армейци побеждават с резултат 7:3, но Анатолий Тарасов остава впечатлен от играта на Нирков и го кани в ЦДКА. Героят от войната дълго време отказва, преди да премине в тима със заповед. 

          Началото за Нирков е трудно, тъй като той пристига в отбора контузен, а в един от двубоите на дублиращите отбори получава тежка травма на коляното. Все пак през 1948 г. Нирков вече е твърд титуляр в т. нар. „Отбор на лейтенантите“. По това време всички играчи в тима на ЦДКА носят военното звание лейтенант, макар че Нирков е единственият от тях, който се е бил на фронта. Въпреки травмите и получените впоследствие усложнения на бъбреците, защитникът оставя своята следа в отбора и е избран за втори капитан.

          В състава на „армейците“ Юрий става трикратен шампион и двукратен носител на купата на страната. През 1952 г. дори записва 3 мача за националния тим на СССР. Участва и на Олимпиадата в Хелзинки, където обаче „Сборная“ губи от Югославия. За поражението са обвинени играчите на московските армейци (по това време вече ЦДСА), а тимът е разформирован.

          След като известно време играе в тима на московския военен окръг, Нирков се завръща към военното дело. Завършва Академията за танкови войски със звание майор. Междувременно получава и лиценз за футболен съдия на републиканско ниво и организира приятелски мачове между военни отбори от СССР и ГДР.

          От 1956 до 1965 г. Нирков заема длъжности в съветската армия в ГДР. След това е част от Генералния щаб и през 1980 г . е произведен в чин генерал-майор. До 1989 г. работи като началник отдел „Управление на кадри“ в Генералния щаб.

          Генералът обаче не забравя и старата си страст – футболът. Известно време той е заместник-председател на Съветската футболна федерация, а след разпадането на съюза е и председател на Ветеранския комитет на армейския футбол.

          Многократно е награждаван с медали, сред които орден „Червена звезда“, орден „Дружба“, орден „Отечествена война“, 2-ра степен и „Заслужил майстор на спорта“.

          Генерал Юрий Нирков приключва жизнения си път на 20 декември 2005 г., оставяйки след себе си постижение, което едва ли ще бъде повторено. 

          Автор: Денис Олегов 

          Докато западният свят се е възхищавал на супергероите от комиксите, от другата страна на „Желязната завеса“ в герой се е превръщал обикновеният човек. По този начин един артилерист от Втората световна война доказва своята храброст както на фронта, така и на футболния терен. Това е единственият в света футболист, достигнал до чин генерал. Неговото име е Юрий Нирков.

          - Реклама -

          Юрий е роден в градчето Вишний Волочок, Тверска губерния, в семейство на ръководител на строителен участък и домакиня. Започва да се занимава с футбол в детския тим на пионерите, а по-късно играе в Криля Советов Москва.

          Броени дни след като Нацистка Германия напада СССР, младият Нирков е изпратен в строителна бригада в град Вязма, където изгражда отбранителни укрепления. През 1942 г. 18-годишният Юрий е повикан в армията. Завършва Тамбовското артилерийско училище със звание младши лейтенант, след което е пратен на Калининския фронт. Първоначално командва вздод, доставящ боеприпаси за самоходната артилерия. По-късно преминава в настъпващите към Германия войски. Полкът на Юрий действа на най-опасните места на фронта и в тежки битки загубите са значителни.

          През януари-февруари 1944 г. Нирков участва в Корсун-Шевченковската операция, в която са унищожени 13 немски дивизии и е пленен генерала на СС Херберт Гиле. Нирков участва и в освобождението на Полша, като неговият полк достига град Шчечин. През януари 1945 г. Юрий е прехвърлен в град Кюстрин, откъдето Червената армия настъпва към Берлин. Войната за бъдещия футболен национал приключва в центъра на немската столица, където Германия капитулира.

          След края на войната Нирков става организатор на армейски футболни турнири в Съветската окупационна зона в Германия. През 1946 г. отборът на Трета ударна армия, където е и Юрий, играе контрола с ЦДКА Москва. Московските армейци побеждават с резултат 7:3, но Анатолий Тарасов остава впечатлен от играта на Нирков и го кани в ЦДКА. Героят от войната дълго време отказва, преди да премине в тима със заповед. 

          Началото за Нирков е трудно, тъй като той пристига в отбора контузен, а в един от двубоите на дублиращите отбори получава тежка травма на коляното. Все пак през 1948 г. Нирков вече е твърд титуляр в т. нар. „Отбор на лейтенантите“. По това време всички играчи в тима на ЦДКА носят военното звание лейтенант, макар че Нирков е единственият от тях, който се е бил на фронта. Въпреки травмите и получените впоследствие усложнения на бъбреците, защитникът оставя своята следа в отбора и е избран за втори капитан.

          В състава на „армейците“ Юрий става трикратен шампион и двукратен носител на купата на страната. През 1952 г. дори записва 3 мача за националния тим на СССР. Участва и на Олимпиадата в Хелзинки, където обаче „Сборная“ губи от Югославия. За поражението са обвинени играчите на московските армейци (по това време вече ЦДСА), а тимът е разформирован.

          След като известно време играе в тима на московския военен окръг, Нирков се завръща към военното дело. Завършва Академията за танкови войски със звание майор. Междувременно получава и лиценз за футболен съдия на републиканско ниво и организира приятелски мачове между военни отбори от СССР и ГДР.

          От 1956 до 1965 г. Нирков заема длъжности в съветската армия в ГДР. След това е част от Генералния щаб и през 1980 г . е произведен в чин генерал-майор. До 1989 г. работи като началник отдел „Управление на кадри“ в Генералния щаб.

          Генералът обаче не забравя и старата си страст – футболът. Известно време той е заместник-председател на Съветската футболна федерация, а след разпадането на съюза е и председател на Ветеранския комитет на армейския футбол.

          Многократно е награждаван с медали, сред които орден „Червена звезда“, орден „Дружба“, орден „Отечествена война“, 2-ра степен и „Заслужил майстор на спорта“.

          Генерал Юрий Нирков приключва жизнения си път на 20 декември 2005 г., оставяйки след себе си постижение, което едва ли ще бъде повторено. 

          Автор: Денис Олегов 

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          „Там, където каза „Да“: Жота ще бъде погребан на същото място

          Погребението на португалския футболист Диого Жота, който загина трагично в автомобилна катастрофа заедно с брат си Андре Силва, ще се състои в събота сутрин

          „Аз съм късметлията“: Последното съобщение на Диого Жота към съпругата му (ВИДЕО)

          Португалският футболист Диого Жота напусна този свят само на 28 години. Той загина след тежка автомобилна катастрофа, оставяйки след себе си разбито семейство

          Рупанов: Готов съм да грабна шанса си

          Нападателят на Левски Борислав Рупанов бе доволен от обрата на тима с 3:2 срещу Берое и се радва, че успя да отбележи попадение. Младият...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions