Томислав Дончев, заместник министър председател на Република България, взе участие в първия Пловдивски икономически форум. Той съобщи, че кандидатурата на България в Еврозоната „ще е толкова скоро, колкото може“, защото „Еврозоната е ядрото на Европа и България, бидейки географски в периферията, не може да си позволи да е в политическата периферия“. Кандидатурата би могла да съвпадне и с тази за Банковия съюз. Дончев акцентира, че младите хора имат нужда от причина да остават да работят в България – „трябва ни легенда“ и подчерта важността на образованието за икономическия потенциал на страната. Бюджетът на ЕС, според Дончев, успява да балансира старите цели по сближаване с новите като сигурност и нови технологии. Обвързването на Еврофондовете с върховенството на закона може да бъде силен инструмент за гарантиране парите на данъкоплатците, но само ако се базира на ясни критерии, механизми и индикатори. „Недобри стопански новини от САЩ няма как да са добри за Европа,“ каза Дончев, въпреки че няма да се отразят директно на българската икономика. Има икономическия потенциал за пратньорстно с Китай, но едва ли в краткосрочна перспектива. Томислав Дончев обяви пазарната процедурата по АЕЦ „Белене“ като „световна иновация“, която не ангажира държавата с допълнителни инвестиции, а тества пазарно ефективността на проекта.
Министърът на икономиката Емил Караниколов също говори пред множеството като акцентира върху приоритета на министерството за привличане на инвестиции и създаване на индустриалните зони в страната, подпомагащи развитието и на по-слабо развити региони.
По време на Форума беше подписан меморандум за сътрудничество между клъстъра Тракия Икономическа Зона и Българската агенция за инвестиции.
Министърът на туризма, Николина Ангелкова пък, подчерта усилията на страната да предложи качествен продукт, който да превърне страната в устойчива целогодишна дестинация, както и да го успее да го рекламира на целевите пазари.
Др. Аруп Банержи, регионален директор в Световната банка, представи изследване, което анализира механизмите на конвергенция в ЕС и показва от една страна, че на повърхността има сближаване на страните, но едновременно с това нарастват социалните неравенства вътре в обществата. Тъкмо това е предизвекателството пред целта да провеждаме политики на икономически растеж, включващи мнозинствата, обясни той.
Джордж Кремлис, ръководител на отдел „Кохезионна политика и екооценки” в ГД „Околна среда” на ЕК, подчерта нуждата от изграждане на стратегия за кръгова икономика, която може да има позитивен екологичен ефект.
