Следващите членки на Валутния съюз ще бъдат България и Хърватия. Но в случая не става дума само за обменни курсове, а за много по-важни неща, отбелязва специализираното германско списание „Finanz und Wirtschaft” („Финанси и икономика”).
От месец юли българският лев и хърватската куна се намират във валутния механизъм ERM II. В тъй наречената чакалня на еврозоната страните-кандидатки се подготвят за приемането на общата европейска валута. Тази фаза продължава две години и ако всичко се развива по план, от началото на 2023 година в двете страни ще може да бъде въведено еврото.
Премиерът Борисов промени решението си изцяло
Особено България обаче създава тревоги на пазителите на еврото във Франкфурт на Майн, уточнява публикацията и обяснява причините така: „През пролетта премиерът Бойко Борисов отложи влизането на страната във валутния механизъм ERM II, след като актуално проучване беше показало, че едва една пета от населението на страната подкрепя приемането на еврото. Тогава той се аргументира с това, че трябвало първо да се постигне национален консенсус по въпроса. А когато няколко месеца по-късно Борисов промени решението си изцяло, българите бяха все още твърде далеч от някакво единодушие по този въпрос”.
Германското списание информира за нестихващите протести под прозорците на властта в София, на които се настоява за борба срещу корупцията и за оставките на министър-председателя и на главния прокурор.
„Борисов се опитва да се задържи на власт чрез промени в конституцията, а внезапният порив за влизане във валутния механизъм се дължи на очакваните милиардни помощи за преодоляване на кризата с коронавируса”, пише изданието и подчертава аргументацията на премиера Борисов, който заявил, че само страните от еврозоната ще получат помощи, поради което и българите трябвало да влязат в нея.
Позицията на Германия
Пасивната позиция на Германия изданието обяснява по следния начин: „Страни като Германия се въздържат от критики и са готови да пуснат България в еврозоната, защото тя е необходим съюзник в бежанската криза – по тъй наречения източнобалкански маршрут на бежанците. Борисов знае това отлично и се опитва да използва този факт в своя полза”.
За това, че приемането на страна като България в еврозоната ще представлява предимно политическо решение, намекна преди време и германският експерт по публични финанси в Центъра „Лайбниц” проф. Хайнеман пред „Зюддойче Цайтунг”:
„За пореден път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не според критериите за оптимална валутна състоятелност. От гледна точка на България и Хърватия желанието за бързо присъединяване е рационално”, заяви той. Според Хайнеман, става дума най-вече за апетитите към преразпределените европейски средства.
Правна несигурност и непрозрачност
Еврото има, разбира се, има редица предимства. Очаква се, че то ще придаде допълнителна стабилност на институциите, което пък ще направи двете страни още по-атрактивни за чуждите инвеститори.
„Но новата валута не е достатъчна гаранция за това, ако в двете страни продължава да цари правна несигурност и непрозрачност. А България има да наваксва и огромно изоставане в икономиката си”, коментира германското издание „Финанси и Икономика”.
Цитирани са анализатори за Източна Европа на City Bank, които се съмняват, че България е готова за еврото. Нито една страна, приела общата европейска валута, не е имала толкова нисък БВП на глава от населението, като българския, пишат експертите и уточняват, че не очакват еврото да замени българския лев през 2023 година.
