Земеделският министър Десислава Танева не знае дали има фалирали фирми в поверения й сектор, стана ясно от интервюто й пред bTV.
За сметка на това, министър Танева изтъкна мерките, предприети в помощ на земеделците: „Миналата година имахме общо по-малък добив на пшеница, но това не повлия върху осигуряването на местни суровини за българския хляб. Зърнопроизводството е най-пазарно ориентираното и най-финансово устойчиво. Убедена съм, че една лоша година може да бъде поета от един такъв бизнес. Държавата направи всичко по силите си да намери инструменти за подкрепа в тази трудна ситуация“.
Според министъра нямало да има повече увеличение на цената на хляба. Що се отнася до пчеларите, годината за тях не била нулева, смята Танева.
„За сектор „Пчеларство“ миналата година също беше рекордна по подпомагане. Данните за 2020 година показват, че се запазват добрите нива за експорт в сектора. Цените, на които се реализира българският мед нямат намаление“, каза земеделският министър, посочвайки, че трудностите, с които се сблъсква сектора, били обичайните.
Ситуацията в сектора обаче съвсем не е толкова розова, колкото я обрисува шефката на министерството. Припомняме, че Земеделието е единственият сектор, който не е включен в програмите за подпомагане заради COVID кризата.
„Земеделските производители не могат да кандидатстват за тези мерки 60 на 40; 80 на 20; „Запази ме“ и т.н.“, сподели преди време пред БНР Албена Симеонова от асоциация „Биопродукти“, като допълни, че помощта, получена от агроведомството, е почти символична. На този фон, фермерите губят и работниците си, защото могат да ги наемат само от март до октомври за работа на полето, посочи още Симеонова.