МРЕМ
Първи в Европа. Втори в света. По смъртност от Ковид.
Властите вдигат рамене и казват – не сме виновни, че мрете от тоя Ковид. Вие, казват ни, принципно така си мрете.
Така си е, мрем. От черния ни въздух, понеже караме старите коли на Европа, топлим се с каквото може да гори, а промишлените отпадъци изчезват в огън.
Мрем, защото ядем каквото има. Или каквото са ни сложили там в кренвиршите. Мрем не щото сме стари, а щото сме бедни и сме купили мляко с парите за лекарства.
Мрем, щото отиваме на лекар само ако намерим връзки. Или понеже се лекуваме с рецепти от рекламите. Мрем, щото ни е мъртва здравната система
Мрем в планината, щото нямаме спасителен хеликоптер. Мрем на улицата, щото чакаме линейка или сме настъпили ток. Мрем лесно и по калпавите пътища, дето мрат да ни ги правят.
Мрем си, бе. И така прецакваме вируса.
Той, ковидът, е гад мръсна, ама не е камикадзе. Целта му не е да се засели в нас и да се гътнем заедно. Вирусът иска да живее, да се развива, да се множи. Обаче ние сме хитри българи и го унищожаваме. Като мрем.
Те това е онзи прословут български модел за справяне с пандемията.
Ковидът мре. С нас.
Радослав Бимбалов