Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива, съобщиха от Министерството на финансите.
Рейтингът на страната отразява баланса между стабилната външна и фискална позиция, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет, от една страна, и относително по-слабия потенциален растеж, в сравнение с държави със сходен рейтинг, дължащ се частично на неблагоприятните демографски развития, които биха могли да утежнят публичните финанси в дългосрочен план. Анализаторите от Fitch Ratings отчитат също понижение на индикаторите за управление под медианата за държавите със сходен рейтинг, вследствие на влошаването на ефективността на правителството и контрола върху корупцията преди 2021 г.
Положителната перспектива отразява плановете на страната ни за членство в еврозоната. Според Fitch Ratings, негативните рискове в краткосрочен план, свързани с пандемията, са отслабнали и се компенсират от очакваните значителни финансови ресурси от ЕС и ангажираността към поддържането на макроикономическа и фискална стабилност (допълнително подкрепени от включването на българския лев към Валутния механизъм II).
Fitch Ratings считат, че формирането на коалиционното правителство през декември 2021 г. е намалило значително политическата несигурност, след поредицата неубедителни избори през миналата година. Анализаторите отчитат, че коалиционните партии са заложили цялостна програма за борба с корупцията и за подобряване на върховенството на закона, като същевременно са обещали увеличение на инвестициите и по-ефективни публични разходи. Правителството е потвърдило целта за приемане на еврото до 2024 г., продължавайки дългогодишната благоразумна фискална политика и добро макроикономическо управление.
Очакванията на Fitch Ratings за икономическия растеж на България остават благоприятни през следващите години, подкрепени от значителните средства от ЕС (които в периода 2022-2027 г. са оценени на 36 % от БВП за 2021 г.). Реалният растеж на БВП е прогнозиран да достигне 3,7 % през 2022 г. и да се ускори до 4,5 % през 2023 г.
Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се очаква да бъде одобрен през следващите месеци, а получаването на първите средства по него – вероятно до средата 2022 г. Fitch Ratings отбелязват предизвикателството пред страната, свързано с ефективното изпълнението на Плана, но при всички случаи оценяват, че средствата по НПВУ, в комбинация с други инвестиционни програми на правителството, ще допринесат за повишаване на дългосрочните перспективи пред растежа и потенциалното забавяне на спада на населението.
Агенцията прогнозира, че средногодишната инфлация ще се повиши до 5,2 % през 2022 г., което е най-високият темп от 2008 г. насам, движена от по-високите цени на суровините и в по-малка степен поради натиск от страна на вътрешното търсене.
С изразенaта от властите готовност за присъединяване към еврозоната, фокусът е поставен върху изпълнението на последващите ангажименти след присъединяването към ВМ II и покриването на критериите за конвергенция. Като цяло Fitch оценяват, че членството в еврозоната ще подкрепи дългосрочния рейтинг на България и оценяват, че той може да се повиши с две стъпки в периода между присъединяването към ВМ II и въвеждането на еврото.
Рейтинговата агенция оценява бюджетния дефицит на 3,8 % от БВП през 2021 г., което е по-благоприятно спрямо предишните им очаквания, вследствие на високия растеж на приходите. Очакванията са дефицитът да се свие до 3 % през 2023 г., от 4,6 % през 2022 г. В съответствие, отношението дълг/БВП ще нарасне до 30 %, но ще остане значително под медиана за държавите със сходен рейтинг (60,3 %). Банковият сектор на страната е оценен като ликвиден и добре капитализиран.
Основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга, са напредък към присъединяването към еврозоната и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Фактори, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга, са значително забавяне в процеса на присъединяване към еврозоната; продължително нарастване на публичния дълг; материализиране на условни задължения в баланса на държавния бюджет или по-слаби перспективи за растеж.