Search Suggestions
      No menu items!
      сряда, 04.02.26
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          ГОРЕЩО
          17:28 ИЗНЕНАДА: Йотова забавя консултациите с партиите, срещите няма да са утре16:21 Първо в Евроком: Издирваният от „Петрохан“ 8 години живял в Мексико, сигнали за педофилия имало от години в службите14:04 Досиетата „Епстийн“: Стана ясно кои са „Принцесата“ и „правителствените служители“ от България13:35 Москва ОБЯВИ: Ето докога ще продължава войната10:59 Президентът Йотова провежда консултации с ПГ на БСП-ОЛ за служебен премиер (видео)10:49 Лозан Тодоров пред Евроком: Досиетата „Епщайн“ държат в подчинение елит с ужасяващи качества (видео)10:36 ДПС-Ново начало при Йотова: Служебният премиер трябва да е човек с административен опит (видео)10:21 „Свидетел на трагедията на родината му“: Подробности за атентата срещу сина на Кадафи (ПЪРВА СНИМКА)10:19 НА ЖИВО ОТ НС! Скандали в парламента: Депутатите се обиждаха на „бабаити“, мнозинството блокира изслушвания за тока

          33 години от Пленума на 10 ноември 1989 г.

          10 ноември 2022 | 00:00 330
          На днешната дата се навършват 33 години от значимата дата 10 ноември 1989 година. Тогава след дворцов преврат е свален Тодор Живков, който десетилетия наред заема поста генерален секретар на Българската комунистическа партия. Малко след тази дата България поема по нов път на развитие след 45 години социализъм. Годините след десетоноемврийските събития не се приемат еднозначно от населението, но рядко някой би останал равнодушен при споменаването им.
           
          „Като последен опит за реформа на комунистическата система  при нейното запазване класифицират историците Десетоноемврийския пленум на БКП през 1989 г., свалил Тодор Живков от власт. Нито един от заговорниците не си е представял, че „тихият преврат“ срещу Живков ще отпуши ефекта на доминото и ще доведе до цялостен разпад на системата“, коментира доц. Михаил Груев, директор на Държавна агенция Архиви.

          „Историците приемат с известна условност, че в крайна сметка преходът приключва през 2007 година с приемането на страната в ЕС, но усещането на обществото е, че ние все още продължаваме да живеем в един безкраен преход. Това, разбира се, се дължи на голямата разлика между надеждите, бляновете и илюзиите с които българското общество навлезе в прехода и реалността на постигнатото“, коментира още Груев, който е и преподавател по Нова история в Исторически факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.

          google-news
          Последвайте Евроком в Google News

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          „Диви ягоди“ тръгва по кината: Емоционален разказ за родовата памет и магията на Родопите

          Историята проследява млада жена – архитектка от Ню Йорк, която пристига в България да наследи къщата на 103-годишната си баба.

          Проф. Диана Гергова: Нужна е Държавна агенция за опазване на недвижимото културно наследство

          "Нужна е Държавна агенция за опазване на недвижимото културно наследство."
          Вашият коментар
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions