Голямата шахматна дъска се изплъзна от треперещите ръце на вашингтонските играчи и падна в Близкия изток. През последните десетилетия регионът винаги е бил буре с барут. Но с помощта на обещания, усилия, заплахи, извиване на ръце – всичко, което се включва в понятието дипломация – големите конфликти, които можеха да доведат до значително по-сериозни сътресения, все пак се потушаваха. Това пише руският анализатор Елена Караева в статия за „РИА Новости“.
Сега ситуацията е много различна от тази, която беше преди петнадесет, десет и дори осем години.
Каква е причината?
Европейският блок престана да играе ролята на арбитър и се присъедини към американската канонеръчна политика – сега, след уикенда и почти провалената конференция в Кайро, това може да се каже с увереност, смята авторът.
Фактът, че Европейският съюз се интегрира в американската външна политика в Близкия изток, не е изненадващ.
Учудващо е с какъв ентусиазъм беше направено това и второ, с каква слепота висшето ръководство на ЕС настоява на своето, сякаш там, в Брюксел, не разбират, че самите те седят върху буре с барут. Проектодекларацията за защита както на цивилните граждани на Израел, така и на Газа в крайна сметка не беше подписана. Причината бяха разногласията между европейските и арабските страни. Те бяха формулирани от политици от първо ниво, включително краля на Йордания Абдула. Той се изказа възможно най-грубо, очертавайки точно онези червени линии, чието нарушаване официален Аман би считал, както каза монархът, за „военно престъпление“. С тази позиция се съгласиха както президентът на Египет, така и ръководителят на палестинската власт Махмуд Абас.
Американският представител (не най-високопоставеният дипломат) запази мълчание по време на дискусията. Е, европейците казаха, че целта им е „необходимостта да се изслушват взаимно“.
Задържането каменно лице без поне една силна комбинация на картите в ръка е изключително опасна идея за европейците. Те сякаш сса загубили инстинкта си за самосъхранение, забравяйки, че близкоизточният конфликт може да прелее в общността им – и то по-бързо, отколкото можеха да си представят, пише руският анализатор.
Сегашното показно хладнокръвие, желанието да се обслужват американските интереси, е в пълен контраст с поведението и стъпките, предприети от европейския естаблишмънт преди осем години, когато основно Франция и в малко по-малка степен Германия бяха мишена на терористите от “Ислямска държава” . Тогава именно европейците, в желанието си да спрат заплахата от ислямистки терористични атаки, първо направиха всички възможни жестове към собствените си мюсюлмански граждани, потискайки всякакви опити за дискриминация, от друга страна дълго и упорито разговаряха с лидерите на еврейските общности, обяснявайки, че им е гарантирана безопасност. Най-важното е, че се появиха заедно в медийните платформи, убеждавайки и обяснявайки, че принципът „да живеем заедно“ за Европа е абсолютно фундаментален. И с помощта на тези усилия (да напомним още веднъж, че това е дипломация) Франция, с нейната кървава традиция на религиозни войни, се спря на крачка от гражданска война. Вървя по самия ръб, но накрая запази равновесие.
Днес в Европа вече не разчитат нито на собствената си дипломация, нито на умението да преговарят. За Париж Катар се превърна в спасител, който, очевидно, преговаря по най-трудните въпроси. Така се превърна в много важен играч в региона, се казва в материала.
В Берлин, освен канцлера и шумно говорещия, но малко работещ шеф на външната политика („Израел има право да защитава себе си и гражданите си от терор“), също липсват специалисти по разплитане на трансконтиненталните възли.
И докато се правят тези изявления, около 250 заложници са държани някъде в плен. От старци до бебета. Казват, че са задържани в Газа. Нещо повече, жителите на самата Газа – хиляди старци и бебета – са в почти същото окаяно положение. Западът се доведе до задънена улица с думи и действия. Която става все по-кървава. И в тази позиция всяко движение се заплаща с нечий живот. Съвсем конкретно. Животът на старци и деца, майки и бащи, баби и дядовци. Ако излъсканата западна политическа общност беше мислила малко повече за жертвите и малко по-малко за честта на униформата и тона на реториката, тогава може би войната щеше да бъде избегната.
Докато Европейският блок не се изправи пред екзистенциална ( такава, която поставя под въпрос самото му съществуване) заплаха, той никога не се обръща към Русия. Ние познаваме добре историята и помним как беше и през 1941 г., и през 2015 г., когато по улиците на Париж течеше кръвта на разстреляни по терасите на кафенета и в Батаклан. Тогава Париж моли за помощ Москва. И Москва, спомняйки си съюзническите отношения от миналото, оказа помощ. Като изключи цялата моментна политическа ситуация, се твърди в материала.
Днес ситуацията е подобна – не в детайли, но принципно. Не трябва да позволяваме да се разгорят пламъците, в които ще се превърне в пепел цивилизацията – и близкоизточната, и израелската, и европейската.
И отново Москва надига глас – самотния глас на хуманист и човек. Никой освен нас не смее да направи това днес.
Предстоят ни дълги и сложни преговори, това е очевидно. Очевидно е, че нашите предложения ще бъдат блокирани. Но възрастните (а Русия днес е единственият възрастен, разумен и абсолютно независим геополитически играч) не се страхуват от трудностите. Както и от факта, че ще са необходими усилия и компромис. Но когато е застрашено не само освобождаването на заложници, но и съществуването на хиляди (ако не и милиони) хора, ние ще поемем това бреме. Без да очаквам благодарност от никого, но спасявайки нечий живот. Както винаги е било, завършва руският анализатор.