Чиста питейна вода в Ивицата Газа е дефицитна стока още преди войната. Сега, когато горивото е на изчерпване и се допускат само малки количества помощи, става почти невъзможно да се намери. Палестинците в Газа прекарват дните си в умуване откъде да си набавят вода и как да разделят това, което имат, между членовете на семейството си, дори когато търсят убежище от израелските въздушни удари. Това пишат от New York Times.
Агенцията за подпомагане на палестински бежанци на ООН (UNRWA) предупреди, че „хората ще започнат да умират без чиста вода“. На 9 октомври Израел наложи пълна блокада на анклава, която прекъсна всички източници на вода, електричество, храна и гориво. Оттогава насам те разрешават на южната част на Газа да постъпват помощи и вода, но не и на северната. Горивото, което е от съществено значение за водните помпи и обезсоляването на морската вода, остава спряно. Израелски официални лица заявиха, че не допускат гориво в обсадения анклав, за да не попадне то в ръцете на бойците на Хамас.
Абер Ал-Баяд има четири деца. Най-малкият, Хасан, е само на 8 седмици. От началото на войната Ал-Баяд казва, че бебето ѝ плаче с часове. Тя смята, че той е гладен, защото тя не произвежда достатъчно кърма, за да го нахрани. Живее в къща с две дузини хора, повече от 10 от които са деца, с ограничен достъп до чиста вода.
„Пия по 250 милилитра, една малка бутилка вода на ден“, казва Ал-Баяд. Американският колеж по акушерство и гинекология препоръчва на кърмещите майки да пият от 1,5 до 2,8 литра вода на ден. Липсата на питейна вода също така излага жителите на Газа на риск от дехидратация и болести, предавани по воден път, като холера, тиф и хепатит.
„Непосредственият риск при недостиг на вода е дехидратацията“, казва Сайед Имран Али, научен сътрудник в Института за глобални здравни изследвания „Дахдалех“ към университета в Йорк. „Това принуждава хората да пият непитейна, опасна вода. Това създава ситуация, в която силно инфекциозни заболявания, предавани по воден път, като холера, коремен тиф и дизентерия, могат да започнат да обхващат населението.“
Намаляването на водоснабдяването често води до увеличаване на инфекциозните заболявания, казва Джулиана Шилингер, изследовател на конфликтите и водата в Университета в Твенте, Нидерландия.
„Съществува цяла тази скрита част от косвени жертви – хора, които умират седмици или месеци след това от въздействия като липсата на чиста вода“, казва Шилингер. При положение че болниците са с превишен капацитет и се борят да запазят осветлението си, те не могат да се справят с нова криза в общественото здравеопазване. Най-уязвимите хора в Газа ще бъдат най-силно засегнати „като децата, възрастните хора, бременните жени, хората с увреждания каза Шилингер.
По данни на УНИЦЕФ в конфликтните райони вероятността децата на възраст под 5 години да умрат от диарийно заболяване е 20 пъти по-голяма, отколкото от насилие. Лекарствата са свършили.
„Когато потокът от вода спре, болести като холера и диария могат да се разпространят като горски пожар, често с фатални последици“ казва Мануел Фонтейн, директор на програмите за извънредни ситуации, в доклада от 2021 г.
Холерата е особено смъртоносна. По данни на Червения кръст по време на конфликта в Йемен между 2016 и 2017 г. от болестта са починали над 3500 души. След войната в Газа през 2014 г. случаите на заболявания, свързани с канализацията, се утрояват.
Ал-Баяд казва, че те вече не могат да се къпят. Най-големият ѝ син споделя водата си с по-малките си сестри. Съпругът ѝ пие по-малко, за да може да ѝ дава повече, докато тя се опитва да нахрани бебето им. Без чиста вода жените и децата са изложени на риск от смърт поради обезводняване или лоши санитарни условия.