„Тези хора като Костадинов, като Данчо Лечков, и най-вече Боби Михайлов от 18 години са начело на нашия футбол и нашият футбол достигна невероятни висоти в падението си.“ Така определи Сашо Диков състоянието на българския футбол 30 години след магическия „Парк де Пренс“, когато лъвовете вече са шефове на БФС.
Величие и падение на онова златно поколение – тези от тях, които след приключването на кариерите си, станаха шефове във Футболния съюз. Точно днес, на 17 ноември се навършват 30 години от знаменития мач в „Парк де Пренс“, където победихме французите и се класирахме за Световното първенство в Щатите.
Всичко това става в 90-тата минута, когато Емил Костадинов вкарва своя знаменит гол, а това вляво стана снощи след 97-ма минута на пътя, когато Костадинов показва среден пръст на журналистите.
„Тези хора като ръководство на Футболния съюз не са виновни. Казвам го с твърдото убеждение, че е така, защото те нямат вина, че 18 години така наречените футболни хора в нашата страна ги търпят. И не само ги търпят, но ги подкрепят на конгресите, и ги преизбират, и преизбират, и преизбират… Всеки народ заслужава управниците си, това важи с пълна сила и за футбола. Всеки футболен човек си заслужава президента на Футболния съюз, и изпълкома, и националния отбор, и всичко останало.“, категоричен е Стажантът.
„Целият наш футбол е обвързан с неведоми схеми, зависимости, далавери, черно тото и каквото се сетите.“
