„От 62 000 според преброяването от 1962 г., българското малцинство е паднало до малко под 13 000 според преброяването от 2022 г., а общините, в които живеят българи, предимно в Босилеград и Цариброд (Димтровград), са сред икономически най-изостаналите в Сърбия и в областта на правата на човека и малцинствата, а през последните години и в екологията.
Това е, което наистина разваля сръбско-българските отношения, а не някакви несвързани обвинения за „предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост“ и неоснователни страхове за предполагаеми „сепаратистки“ нагласи в книгата на Едвин Сугарев“. Това пише за последните събития Иван Николов, председател на българският Културно-информационен център в Босилеград.
Претърсването на Културно-информационния център на българското национално малцинство в Босилеград по повод „Деня на Западните покрайнини” по подозрение за „разпалване на национална, расова и религиозна омраза и нетолерантност, конфискуване на 23 екземпляра от книгата” Елегия за Краище – съдбата на българите в западните провинции“ от известния български писател и дипломат Едвин Сугарев, едновременната забрана на него и още седем български граждани да влизат в Сърбия. След това призоваването на сръбския посланик Желко Йович в Министерството на външните работи на Република България, протестната нота на българския посланик Петко Дойков до Министерството на външните работи на Република Сърбия и обществените реакции от двете страни на границата в окончателното отваряне на българския въпрос в Сърбия.
Този въпрос отдавна тлее в сръбско-българските отношения. Последният инцидент само наля масло в огъня, а викът „Кой иска да разваля сръбско-българските отношения“ само отклонява вниманието от същността на проблема – позицията на българското национално малцинство в Сърбия, която, съдейки по официалните резултати от преброяването на населението, е заплашена от пълно изчезване.
От 62 000 според преброяването от 1962 г., българското малцинство е паднало до малко под 13 000 според преброяването от 2022 г., а общините, в които живеят българи, предимно в Босилеград и Цариброд (Димтровград), са сред икономически най-изостаналите в Сърбия и в областта на правата на човека и малцинствата, а през последните години и в екологията.
Това е, което наистина разваля сръбско-българските отношения, а не някакви несвързани обвинения за „предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост“ и неоснователни страхове за предполагаеми „сепаратистки“ нагласи в книгата на Едвин Сугарев.
Тези страхове отпаднаха, когато България стана член на Европейския съюз. За да бъде приета, тя трябваше да приеме, че няма териториални спорове със съседите си, но също така пое задължението да отстоява правата на човека и малцинствата заедно с европейските партньори в съответствие с европейските стандарти.
Всички политически грамотни членове на българското малцинство в Сърбия са наясно с това.
С други думи, като европейска страна, България настоява за европейски модели за решаване на проблемите на малцинствата – отваряне на граници, изграждане на инфраструктура, равностойно икономическо развитие на регионите, където живеят малцинствата, безусловно зачитане на човешките и малцинствените права, здравословна природна среда – това са ценности, които отстояваме.
Все пак България дойде при сънародниците си в Босилеград само с двайсетина книги. Сърбия дойде при сънародниците си в Косово преди два месеца с около тридесет въоръжени терористи, оставяйки след себе си четирима убити, картечници, минохвъргачки и бронирани превозни средства. Организаторът на всичко това Милан Радойчич е разпитан само формално и незабавно освободен. Нито дума за повдигане на обвинение, да речем, за подстрекателство към въоръжен бунт. Ето защо репликите за някакви „сепаратисти“, които застрашават териториалната цялост на Сърбия, служат само за консолидиране на сръбския национализъм и събиране на евтини политически точки. Играейки на тази карта, вечният президент на общината Владимир Захариев вече две десетилетия създава фалшива представа за себе си като за „гарант на мира и етническата стабилност“.
„Ако не беше той, Босилеград щеше да отиде в България!“ С това той си осигури пълна подкрепа от преданите сръбски патриоти в Белград за двете си десетилетия неоспоримо лично управление, през което той буквално унищожи местната икономика и подтикна повече от половината население към миграция. Накрая продаде всички природни богатства и превърна Босилеград в бежански център и огнище на престъпност и корупция.
Прокуратурата снизходително мълчи, когато става дума за местната власт, вероятно заради някакви „висши“ патриотични и държавни интереси.
На 8 ноември не беше така. Полицията от Враня и Сурдулица изпрати екип от осем полицаи при мъж с патерици и жена, за да конфискуват около двайсетина книги на Едвин Сугарев, защото „дискредитира властта и БСК“!?
Единствената истина е, че някои местни „властници“ и някои информатори на БСК наистина щяха да останат без хляб, ако не бяха онези изтъркани истории за „сепаратисти и отцепници“.
Състоянието на българското национално малцинство определя състоянието на сръбско-българските отношения, а българската подкрепа за членството на Сърбия в Европейския съюз, когато му дойде времето, зависи от състоянието на сръбско-българските отношения.
Ето защо националният интерес на Сърбия е да спре възможно най-скоро по-нататъшното опустошаване на общините Босилеград и Цариброд и да овладее собствените си „суперсръбски патриоти“, от които Сърбия наистина би се срамувала, ако случайно бяха сърби.
Това би било добра инвестиция в сръбско-българските отношения и европейската перспектива на Сърбия.
В края на краищата, ако Вучич намери сили да пожертва един Вулин в интерес на Сърбия, крайно време е да се замисли дали не е в националния интерес на Сърбия да пожертва някои овехтели местни политически вредители, които освен собственото си обкръжение, нанасят непоправими щети на Сърбия в София и Брюксел.
Снимка: БГНЕС
