НАТО не трябва да назначава отиващия си холандски премиер Марк Рюте за генерален секретар, без преди това да проведе по-широка дискусия за бъдещите предизвикателства пред алианса, каза външният министър на Латвия.
Каринш уточни също, че някои от по-новите държави, членуващи в НАТО, се чувстват ощетени, тъй като тяхното мнение не се взима предвид.
Румънският президент Клаус Йоханис обяви тази седмица, че се кандидатира за поста и по негови думи се стреми да привлече подкрепа от държави, които се чувстват ощетени на ниво предварителна консултация, преди САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия да обявят подкрепата си за Рюте.
„Особеността на висшия пост в НАТО е, че няма много ясна процедура за назначаване“, каза Каринш.
„Всички знаем, че сега трябва да постигнем консенсус между 32 държави. Това, което малко липсваше, е откровена и открита дискусия за това какво търсим в един лидер и особено каква е задачата на този лидер. Как ние колективно виждаме развитието на НАТО през четиригодишния мандат?“, допълни той.
„Има усещане сред новите държави-членки – и 20 години вече не са толкова нови – и изглежда доста универсално: може би е подходящото време да отворим дискусията и да разгледаме и тези страни като потенциал източник на лидер. Дали нашите аргументи и притеснения наистина се чуват или не?“, каза още Каринш.
Ако стане 13-ият генерален секретар, Рюте ще бъде четвъртият холандец, заемал поста.
Генералният секретар на НАТО се избира по непрозрачен метод, известен като „кафето на декана“ – препратка към среща, свикана от декана на посланиците на НАТО, на която се постига консенсус на кафе.
Каринш каза: „Странното е, че тази дискусия се провежда между посланиците, но действително вземащите решения са държавните или правителствените ръководители. Посланиците като дипломати разбират езика на непрозрачната дискусия. Избраните правителствени ръководители, и аз съм бил около масата, разбират изкуството на директния език когато е необходимо, и мисля, че се нуждаем от малко повече от този директен език, просто да поставим нещата на масата. Абсолютно съм сигурен, че това е изключително разрешимо, но някъде по линията тази дискусия липсва.“
„Генералният секретар е човекът, който трябва да работи по консенсусните въпроси и да обедини всички. Този човек трябва да има подкрепа сред столиците, но за да имате тази подкрепа, всъщност трябва да говорите с всички столици.“, категоричен беше външният министър на Латвия.