Вместо истински юрист за министър на правосъдието явно сме позволили да бъде назначена чистачката на прокуратурата.
Конституцията предвижда възможност министърът на правосъдието да номинира кандидат за главен прокурор. Изборът винаги се прави от ВСС. С подобно предложение от страна на министъра на правосъдието се гарантира, че съдебната власт няма да се капсулира (вътрешно зависими и нерядко в конфликт на интереси лица да се предлагат взаимно), се създава възможност за състезание и плурализъм. Същевременно се запазва независимостта на съдебната власт, тъй като министърът само предлага, но не гласува при избора на главен прокурор (министърът не е член на ВСС и не гласува неговите решения).
Отказът на Maria Pavlova да номинира главен прокурор с аргументи, че не можела да гласува за своето предложение, освен, че противоречи на Конституцията поради което е израз на юридически инфантилизъм, е и отказ да се осигури състезателност, прозрачност и справедливост при избора. Т.е. това е отказ да се гарантира интересът на гражданите.
Докато в Министерството на правосъдието има заклета калинка на Сарафов, а оттам и на Пеевски и Борисов, ще продължаваме да чуваме подобни юридически и политически абсурди.
Не разбирам защо гражданите плащат заплатата на Мария Павлова и като министър на правосъдието, и като прокурор.
Методи Лалов, фейсбук