Вместо истински юрист за министър на правосъдието явно сме позволили да бъде назначена чистачката на прокуратурата.
- Реклама -
Конституцията предвижда възможност министърът на правосъдието да номинира кандидат за главен прокурор. Изборът винаги се прави от ВСС. С подобно предложение от страна на министъра на правосъдието се гарантира, че съдебната власт няма да се капсулира (вътрешно зависими и нерядко в конфликт на интереси лица да се предлагат взаимно), се създава възможност за състезание и плурализъм. Същевременно се запазва независимостта на съдебната власт, тъй като министърът само предлага, но не гласува при избора на главен прокурор (министърът не е член на ВСС и не гласува неговите решения).
Отказът на Maria Pavlova да номинира главен прокурор с аргументи, че не можела да гласува за своето предложение, освен, че противоречи на Конституцията поради което е израз на юридически инфантилизъм, е и отказ да се осигури състезателност, прозрачност и справедливост при избора. Т.е. това е отказ да се гарантира интересът на гражданите.
Докато в Министерството на правосъдието има заклета калинка на Сарафов, а оттам и на Пеевски и Борисов, ще продължаваме да чуваме подобни юридически и политически абсурди.
Не разбирам защо гражданите плащат заплатата на Мария Павлова и като министър на правосъдието, и като прокурор.
Методи Лалов, фейсбук
Вместо истински юрист за министър на правосъдието явно сме позволили да бъде назначена чистачката на прокуратурата.
- Реклама -
Конституцията предвижда възможност министърът на правосъдието да номинира кандидат за главен прокурор. Изборът винаги се прави от ВСС. С подобно предложение от страна на министъра на правосъдието се гарантира, че съдебната власт няма да се капсулира (вътрешно зависими и нерядко в конфликт на интереси лица да се предлагат взаимно), се създава възможност за състезание и плурализъм. Същевременно се запазва независимостта на съдебната власт, тъй като министърът само предлага, но не гласува при избора на главен прокурор (министърът не е член на ВСС и не гласува неговите решения).
Отказът на Maria Pavlova да номинира главен прокурор с аргументи, че не можела да гласува за своето предложение, освен, че противоречи на Конституцията поради което е израз на юридически инфантилизъм, е и отказ да се осигури състезателност, прозрачност и справедливост при избора. Т.е. това е отказ да се гарантира интересът на гражданите.
Докато в Министерството на правосъдието има заклета калинка на Сарафов, а оттам и на Пеевски и Борисов, ще продължаваме да чуваме подобни юридически и политически абсурди.
Не разбирам защо гражданите плащат заплатата на Мария Павлова и като министър на правосъдието, и като прокурор.
Методи Лалов, фейсбук
