29-годишната австралийка Карли Електрик, която работи като ескорт, направи снимка на светкавица по време на гръмотевична буря и се оказа временно парализирана. Нейната история е публикувана от „Метро“.
- Реклама -
Младо момиче излезе навън, за да направи добра снимка, чу силен трясък и видя ярка светкавица с дясното си око. След това момичето влезе в къщата, но след известно време започна да изпитва кераунопарализа – временна парализа, причинена от удар на мълния.
„Когато пристигнах в болницата, едва говорех, пулсът и дишането ми се забавиха. Говорът ми беше неясен и много бавен, мъчех се да произнасям думите”, спомня си момичето. Електрик каза, че може само да преглъща и диша, а дясната страна на лицето й бе увиснала. Момичето прекара девет часа в състояние на парализа, но и в съзнание.
Постепенно тя възвръща способността си да се движи, но усещането за постоянна умора продължава няколко месеца. „Останах в болницата няколко дни и след това бях на легло за две седмици. През тези две седмици говорът ми все още беше бавен и неясен. Бях слаба и спях много“, каза тя.
Година след преживяното тя все още усеща последиците от удара на мълния. „Зениците ми сега са с различен цвят. И имам малка зона на върха на главата, която е станала много чувствителна на допир. Не мога да среша косата си в тази област, кожата там често се нагрява“, отбеляза момичето.
29-годишната австралийка Карли Електрик, която работи като ескорт, направи снимка на светкавица по време на гръмотевична буря и се оказа временно парализирана. Нейната история е публикувана от „Метро“.
- Реклама -
Младо момиче излезе навън, за да направи добра снимка, чу силен трясък и видя ярка светкавица с дясното си око. След това момичето влезе в къщата, но след известно време започна да изпитва кераунопарализа – временна парализа, причинена от удар на мълния.
„Когато пристигнах в болницата, едва говорех, пулсът и дишането ми се забавиха. Говорът ми беше неясен и много бавен, мъчех се да произнасям думите”, спомня си момичето. Електрик каза, че може само да преглъща и диша, а дясната страна на лицето й бе увиснала. Момичето прекара девет часа в състояние на парализа, но и в съзнание.
Постепенно тя възвръща способността си да се движи, но усещането за постоянна умора продължава няколко месеца. „Останах в болницата няколко дни и след това бях на легло за две седмици. През тези две седмици говорът ми все още беше бавен и неясен. Бях слаба и спях много“, каза тя.
Година след преживяното тя все още усеща последиците от удара на мълния. „Зениците ми сега са с различен цвят. И имам малка зона на върха на главата, която е станала много чувствителна на допир. Не мога да среша косата си в тази област, кожата там често се нагрява“, отбеляза момичето.
