„Да си оптимист за България означава да си глупак или демагог. Това е умираща страна. Онзи ден откриха топлата вода, че вече сме били 6 млн., всичко по читаво се е изнесло тук няма перспективи, особено на фона на геополитическите размествания“. Това каза проф. Иво Христов, социолог и геополитически анализатор, пред БНР. Въпреки песимизма си той добави: „Винаги има надежда, но както винаги съм казвал, ако има за България надежда, тя не е благодарение, а е въпреки българите, разбирайте го метафорично!“
За предстоящите избори и очакваната ниска избирателна активност, той коментира: „Нареждаме се в качеството си на количество, тоест ние не сме субект, които да определя своята външнополитическа позиция. Това, което правят политиците е да се адаптират с оглед на външния суверен. Много неща могат да се променят и това няма да се случи. Политиците не са обезпокоени от този факт – колко хора ще гласуват.“
На въпроса, ако се откажем да гласуваме, не отиваме ли към авторитарен режим, той отговори бързо: Сега е нещо по различно ли? Според него е наивно да се мисли, че всеки от нас може да повлияе: „Ние сме като мухата, която кацнала на челото на коня и е убедена, че тя тегли каруцата.“
Проф. Иво Христов категорично отказа да коментира агресивната предизборна кампания, защото „няма какво да се коментира, а всеки опит е омерзение за сетивата“.
„България няма политика, битката за властта, ресурсите и представянето на еманация на демокрацията, е меко казано смешно. Ние наблюдаваме гърчовете на едно приключило общество“, каза още анализаторът. Прогнозата му за това, какво ще се случи след изборите е, че ще е „каквото наредят началниците отвън, това ще стане“. „А на европейско ниво ще станат съвършено нови неща, които ще поставят съвършено нови параметри пред континента. Тъй като в момента статуквото, което се представя за единствено възможното за европейска идея, европейски ценности, за ЕС, за европейска интеграция и други такива алабализми, за първи път може да бъде заплашено от едни по национални, консервативни и по суверенни желания в части на Европа. В тях народите се опитват да моделират собствения си живот и бъдеще. България не е между тях“, прогнозира анализаторът.
И обясни, че евротематиката е безкрайно далече от българите: „Така че отвъд еврокомсомолските активисти, средният българин не вижда връзката. България е периферна територия на същия този европейски проект – никакви хора няма да се върнат в България, никаква реиндустриализация няма да има и никакви промени няма да има на сегашното жалко състояние на страната, докато тя се намира в качеството си на количество и на треторазряден периферен елемент в Европейската империя“.