С помощта на специализиран софтуер, сред над 63 000 разсекретени страници от архива по делото за убийството на Джон Ф. Кенеди, журналисти от „24 часа“ откриват български връзки, останали скрити досега. Те излизат наяве след решението на президента Доналд Тръмп да публикува всички документи от разследването.
В центъра на една от тези истории се оказва Манфред Р. Шрьодер – немски учен и експерт по акустика, работещ в легендарните Bell Laboratories в САЩ. Въпреки че изследванията му са насочени към телекомуникациите, личният му живот не остава извън вниманието на разузнавателните служби.
Причината? Съпругата на Шрьодер – Ани – е българка, а семейството ѝ живее в София. Според секретен доклад на ЦРУ, това го прави потенциална мишена на разузнавателните служби от съветския блок, които често използват България като посредник в шпионски операции, прикривайки участието на КГБ.
Семейни връзки, предизвикващи тревога
През 1961 г. тъщата на Шрьодер временно се премества в САЩ, но внезапно се връща в България, според официалната версия – поради носталгия и трудна адаптация. Това обаче събужда подозрения – дали наистина решението е било доброволно, или е било резултат от натиск от българските власти?
През 1963 г., когато Шрьодер планира пътуване до СССР за научни цели, американските служби се тревожат не само от престоя му в Москва, но и от непланирано посещение в София, където възнамерява да види семейството на съпругата си. ЦРУ смята, че това би била идеална възможност за опит за вербовка от страна на съветските или българските служби.
Инструкции и предупреждения от ЦРУ
В подготовката за пътуването, ЦРУ предупреждава Шрьодер за типичните методи на съветските служби – включително емоционален натиск чрез близките му. Възможен сценарий, според доклада, включва обещание за съдействие за бягство на балдъзата му, която изразявала силно желание да напусне България – капан, в който той можел да бъде въвлечен.
Служителите инструктират учения да избягва всякакви ангажименти или обещания, а ако бъде притиснат – просто да отговаря:
„Ще помисля, когато се прибера у дома.“
Научен ум с бурно минало
Шрьодер, който оцелява Втората световна война като тийнейджър във фашистка Германия, се интересува от технологии още от рано. Построява собствен късовълнов предавател, за да слуша емисии на Би Би Си, а на 16-годишна възраст е мобилизиран във военновъздушните сили, където служи в Полша и Холандия. Благодарение на таланта си по електроника, е обучен в използването на радарни системи – опит, който по-късно пренася в научната си работа в САЩ.
От мишена – до сътрудник на разузнаването
В крайна сметка, според ЦРУ, Шрьодер не е вербуван. След завръщането си в САЩ, той осъзнава манипулативните опити, на които е бил подложен, и започва активно сътрудничество с американските служби. Той продължава научната си кариера и умира през 2009 г. в Гьотинген, Германия, на 83 години.
Оставя след себе си богато научно наследство, съпруга – българката Ани, дъщеря Марион в Германия и двама синове – Джулиан и Александър, живеещи в САЩ.