На 2. април светът отбелязва Световния ден на информираността за аутизма – състояние, което често е наричано „болестта на гениите“. Хората с аутизъм може да избягват директен контакт с очите, но нерядко успяват да надникнат отвъд обичайното и да създадат пробивни идеи в науката, технологиите или изкуството.
Много велики личности от историята и съвремието се смята, че са били в аутистичния спектър – Леонардо да Винчи, Винсент ван Гог, Мария Кюри, Исаак Нютон, Бетовен, Моцарт, Хенри Форд, Томас Едисон, Никола Тесла. Днес редица известни имена също споделят, че живеят с аутизъм – Елон Мъск, Бил Гейтс, Тим Бъртън, Антъни Хопкинс, Дан Акройд и много други.
Какво представлява аутизмът?
Аутизмът, или по-точно разстройствата от аутистичния спектър (РАС), е група невроразвитийни състояния, свързани с развитието на мозъка. Те се характеризират с предизвикателства в три основни области:
- Социални взаимоотношения
- Комуникация
- Повтарящо се поведение и ограничени интереси
Първите прояви на аутизъм могат да се забележат още в ранна детска възраст, но често диагнозата се поставя по-късно.
Състоянието обхваща широк спектър – от хора, които могат да водят самостоятелен и пълноценен живот, до такива с тежки затруднения, нуждаещи се от постоянна грижа и подкрепа.
Няма лечение, но има помощ
Важно е да се знае, че аутизмът не е заболяване в традиционния смисъл на думата – не се лекува и не бива да се третира като нещо, което трябва да бъде „поправено“. Съвременната наука определя хората с аутизъм като невроатипични – с по-различни или нетипично изградени невронни връзки в мозъка.
Каква е ситуацията в България?
Въпреки че Световната здравна организация посочва, че около 1% от децата по света са с аутизъм, в България липсва официална статистика за броя на засегнатите. Това е симптом на по-дълбок проблем – системната липса на адекватна грижа и подкрепа.
Много родители се сблъскват с дълги чакания за преглед при детски психиатър или невролог, като процесът по поставяне на диагноза може да отнеме седмици, дори месеци. Не всички деца получават официална диагноза поради:
- Ниска информираност сред родители и педагози
- Недостиг на специалисти и достъп до тях
- Страх от стигматизация или отхвърляне в образователната система