Министърът на външните работи на Иран Абас Арагчи заяви, че обогатяването на уран като част от ядрената програма на страната „не подлежи на преговори“, в отговор на искането на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф то да бъде прекратено.
„Обогатяването на уран от страна на Иран е реален, приет въпрос. Готови сме да изградим доверие в отговор на евентуални опасения, но въпросът за обогатяването не подлежи на преговори“, каза Арагчи, цитиран от AFP.
Предстоящи преговори в Оман
Арагчи и Уиткоф трябва да се срещнат отново на 19 април в Маскат, Оман – седмица след предишните разговори, описани и от двете страни като „конструктивни“. Това са най-високите по ниво преговори между двете държави оттогава, откакто президентът Доналд Тръмп напусна ядреното споразумение през 2018 г.
Санкции и политиката на „максимален натиск“
Тръмп възстанови мащабните санкции срещу Техеран, в рамките на политиката си за „максимален натиск“ след връщането си на поста през януари. През март той дори изпрати писмо до върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, с призив за преговори, но също така предупреди за възможни военни действия, ако не бъде постигнато споразумение.
Реакции на САЩ и разминавания
На 15 април Уиткоф повиши тона, заявявайки, че Иран трябва да:
„спре и премахне“ обогатяването на уран като част от всяка бъдеща ядрена сделка.
Първоначално САЩ настояваха само за връщане към тавана от 3,67% по Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) от 2015 г., от който САЩ се оттеглиха по време на първия мандат на Тръмп.
Арагчи осъди това, което определи като:
„противоречиви и противоречащи си позиции“ от страна на САЩ. „Ще разберем истинското мнение на американците по време на преговорната сесия“, добави той.
Перспективи и предпазливост
Арагчи заяви, че има надежда за нова рамка на споразумение, но само при наличието на „конструктивни позиции“ от САЩ. В противен случай:
„Ако продължим да (чуваме) противоречиви и противоречащи си позиции, ще имаме проблеми“, предупреди той.
От своя страна Хаменей също изрази предпазливост:
„Преговорите могат да доведат до резултати, а могат и да не доведат“.
Контекст: Иран настоява, че обогатяването на уран е негово законно право съгласно Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), докато САЩ настояват, че по-високите нива на обогатяване увеличават риска от производство на ядрено оръжие.