Политическият анализатор и председател на фондация „Консервативно общество“ Кристиян Шкварек коментира случая със събарянето на незаконното гето в „Захарна фабрика“, като постави под въпрос двойните стандарти в обществената съпричастност.
Вече 16 години, тоест половината си живот, плащам наем, за да имам покрив над главата.
„Плащал съм, когато живях на минимална заплата, с по 20 позволени за студент в Англия часа работа на седмица. Плащал съм наем в 3 държави, като навсякъде щях да бъда изхвърлен на улицата, ако престана да си го плащам. Ама изхвърлен веднага, а не след 10 години и безброй предупреждения. Изхвърлен без право на протест, на отлагане, и без да са длъжни да ми намират подслон.
След половин живот наеми чак сега, през 2025-та с жена ми сме пред покупка на семейно жилище. За тази цел ще тегля ипотека, която ще изплащам следващите 30 години. Ако престана да я плащам банката ще ми вземе жилището и ще ме изхвърли на улицата. Тя няма да ме чака 10 години. Няма да се бави, да отлага сто пъти, да преговаря с мен. Няма да имам право на протест, на договорки, нито да изисквам да ме настани някъде за своя сметка. Просто ще ме изхвърли. Бързо и безскрупулно.“
Според него същото се отнася за много други млади хора в България:
Кой плаче за нас? Кой протестира пред банката, когато иззема нечие жилище и оставя хора на улицата?, пита той.
„Съчувствието, парадоксално, е само за онези, които поначало въобще не са плащали за покрива над главата си, както сме принудени да плащаме всички останали. Защо?“, завършва коментара си Шкварек.