Днес се навършват 39 години от най-тежката ядрена катастрофа в историята — експлозията в Чернобилската атомна електроцентрала.
Всичко започва в ранните часове на 26 април 1986 г., когато реактор №4 претърпява катастрофална експлозия, изхвърляйки облаци радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последствия.
По онова време Украйна е част от Съветския съюз, а Припят е новопостроен град за работниците в електроцентралата. Само за няколко часа около 200 000 души са евакуирани.
Инцидентът започва, когато инженери извършват тест на реактора при прекъсване на тока. Неподозирайки, че реакторът вече е нестабилен, те намаляват мощността. Охлаждащата вода намалява, образува се пара, създава се огромно налягане, и когато операторите осъзнават опасността, експлозията вече е неизбежна. Тя е толкова мощна, че изхвърля 1000-тонния стоманен капак на реактора — тежест, равна на три самолета Боинг 747. След експлозията избухва неконтролируем пожар.
Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., катастрофата води до над 250 000 случая на рак, като почти 100 000 са фатални. Други източници, като Съюзът на загрижените учени, прогнозират около 25 000 смъртни случая, докато Международната агенция за ракови изследвания предвижда 16 000 жертви до 2065 г..
Катастрофата е резултат от комбинация от дефектен дизайн и човешка грешка. Реактор №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул. В следващите дни мащабите на бедствието стават ясни.
„Ликвидаторите“ — пожарникари, миньори и други работници — са изпратени да овладеят кризата, излагайки се на огромни дози радиация. Учените се опасяват от втора експлозия, която би могла да има разрушителна сила от три до пет мегатона.
В началото СССР се опитва да прикрие инцидента, но скоро мониторингови станции в Европа отчитат високи нива на радиация. След международен натиск, Москва признава за катастрофата, предизвиквайки глобално възмущение и ускорявайки разпадането на Съветския съюз.
Радиоактивният облак се разпространява над много европейски страни, включително България.
В опит да се овладее бедствието, реакторът е покрит с огромен саркофаг от бетон и стомана. Построен набързо, саркофагът е нестабилен и заплашва със срутване. Затова през 2010 г. започва изграждането на New Safe Confinement — нов стоманен капак, проектиран да издържи около 100 години. Проектът е завършен през 2016 г. и струва около 1,5 милиарда евро.
Чернобилската зона остава опасна за живеене за стотици години, като около електроцентралата е създадена 30-километрова забранена зона.
Днес в Припят още могат да се видят изоставени вещи, останали там след евакуацията преди 39 години. Въпреки трагедията, природата в района е започнала да се възстановява изненадващо добре.
Диви животни като вълци, диви коне, диви свине, рисове и бездомни кучета вече обитават зоната. Учените са изненадани от биологичното разнообразие, като според изследване от 2015 г., в забранената зона има седем пъти повече вълци отколкото в съседни райони.
И все пак, Припят остава град-призрак. Виенското колело от увеселителния парк, който трябваше да отвори седмица след експлозията, стои замръзнало във времето.