Всички погледи са насочени към Румъния. Страната отива до урните на 4 май в първия тур на спорните президентски избори, след като опасенията за руска намеса доведоха до анулиране на първоначалния вот през ноември миналата година.
Сега, след като подкрепяният от Москва ултранационалист Калин Джорджеску беше дисквалифициран от повторните избори, Джордж Симион, лидер на крайно десния Алианс за съюз на румънците (АСР), се изкачи начело на социологическите проучвания преди вота, който заплашва да разтърси ЕС и НАТО, ако Букурещ се отклони от проевропейския си път.
Засега има четирима кандидати – според социологическите проучвания – които изглежда имат шансове да достигнат до критичния втори тур на 18 май: Симион; кандидатът на управляващите партии Крин Антонеску; независимият центрист Никушор Дан; и левият националист Виктор Понта, всеки от които е на втора позиция в отделни скорошни проучвания.
Ето какво би могло да се случи при всеки от сценариите за втори тур между четиримата мъже… включително вариантите, които биха оставили Брюксел да гледа от дивана.
Симион срещу Дан
След като на Джорджеску му е забранено да се кандидатира, Симион се представя като кандидат на националистическите избиратели – с очевиден успех. Неговата 30-процентна подкрепа в последните проучвания е приблизително равна на сумата от гласовете на Джорджеску, спечелени през ноември, плюс неговите собствени.
Самопровъзгласил се за почитател на италианския министър-председател Джорджая Мелони, Симион се представя като агент на промяната, а партията му АСР, която от движение срещу ваксинациите се превърна в основна политическа сила, – като платформа на Тръмп. Той обещава да се противопостави на Брюксел и да спре военната помощ за Украйна.
Симион получава подкрепа в малките и средните градове и селските райони, както и сред избирателите на възраст под 45 години, с ниски доходи и ниско до средно ниво на образование, казва Ремус Стефуреак, политически анализатор и директор на социологическата компания Inscop Research. Подобно на Джорджеску, който спечели голяма подкрепа от избирателите извън Румъния, Симион също се стреми към гласовете на диаспората, които обикновено не се включват в румънските проучвания.
Избирателната база на Дан, математик, основал партията „Съюз за спасение на Румъния“ (ССР), но сега се кандидатира като независим, е много различна: той има силна подкрепа в Букурещ, където е кмет, и в други големи градски райони, но по-малка в по-малките градове и в селските райони.
Макар че Дан има добри възможности да събира подкрепа и от румънците в чужбина, той все още не е добре познат извън Букурещ, което всъщност е неговата ахилесова пета. В цяла Румъния „10% от населението не знае кой е Никушор Дан“ и това може да му коства победата в напрегнатия втори тур срещу Симион, според Стефуреак.
Проучване на общественото мнение, публикувано на 21 април от базираната в Букурещ социологическа компания Curs, стига до същото заключение, като дава на Симион (54%) 8 процентни пункта преднина пред Дан (46%) при хипотетичен балотаж.
Стефуреак подчерта, че е рано, като до изборите остават още седмици, и че кампанията на втория тур с „емоционална тяга“ и призив към по-широка коалиция от избиратели може да бъде силно непредсказуема.
Симион срещу Антонеску
Антонеску, съпругът на бившия еврокомисар на Румъния Адина Вайнел, се кандидатира с подкрепата на управляващите партии в Букурещ: лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), дясноцентристката Национално-либерална партия и партията на унгарското малцинство в страната – Демократичния алианс на унгарците в Румъния.
При този сценарий подкрепата на истаблишмънта е ясно предимство за Антонеску, тъй като спечелването на втория тур на президентските избори зависи от способността на кандидатите да съберат подкрепа извън своята база. Но той е в неизгодна позиция по отношение на вота на диаспората: Между 5 и 7% от общия брой бюлетини са подадени от румънците в чужбина – които са склонни да гласуват „срещу системата“, казва Стефуреак.
Преди това румънците в чужбина масово подкрепяха либералния бивш президент Клаус Йоханис в знак на протест срещу някогашната силна СДП. През ноември, припомня Стефуреак, Джорджеску спечели гласовете на диаспората, като каза на хората, че „Вие сте там (в чужбина) заради проваленото правителство, което не успя да постигне достатъчно просперитет в Румъния, и трябваше да напуснете семействата си“.
Засега анализът му поставя Симион и Антонеску на хипотетичен балотаж с равен брой гласове. Проучването на Curs дава на Антонеску лека преднина от 52% срещу 48%.
В кампанията си за достигане до втория тур кандидатът на управляващите отхвърли социологическото проучване, което показваше, че Понта е на второ място на първия тур, като „предизборен трик“, за да събере зад Дан избиратели, които са против Симион и Понта.
Симион срещу Понта
Това е сблъсъкът, който ужасява румънската общественост и Европа в по-широк план.
Бивш премиер и бивш председател на СДП, Понта беше принуден да се оттегли след смъртоносния пожар в нощен клуб през 2015 г., за който протестиращите обвиниха корупцията.
Той се кандидатира със суверенна платформа „Румъния на първо място“, като обещава да спре износа на украинско зърно през румънските пристанища (ключов маршрут за опустошената от войната страна), за да защити местните фермери. Но Понта си навлече критики с признанието, че през 2014 г. е позволил да бъдат наводнени четири румънски села на река Дунав, за да спаси сръбската столица Белград.
Понта има склонност да печели подкрепата на по-възрастните избиратели от по-малките градски и селски райони. Подобно на Симион, той също се опитва да събере подкрепата на бившите избиратели на Джорджеску.
Миналата седмица лидерите на ССР подкрепиха Дан вместо собствения си кандидат Елена Ласкони в опит да попречат на Понта да заеме второто място. Те предупредиха, че евентуален втори тур между Симион и Понта би бил „токсичен“ сценарий.
Макар че и двамата представят националистически и антиевропейски имидж, Понта вероятно „ще бъде възприеман, в сравнение със Симион, като по-проевропейски“ кандидат, заяви Стефуреак.
Симион е изправен пред обвинения (които многократно е отричал), че се е срещал с руски шпиони. На него му е забранено да влиза в Молдова и Украйна заради предишни призиви за връщане на земи и се противопоставя на по-нататъшната военна помощ за Украйна. В навечерието на изборите обаче той определи Русия на Путин като голяма заплаха, като вместо това се присламчи към движението MAGA на Тръмп.
Репутацията му на проруски кандидат в крайна сметка може да му струва скъпо. Според неотдавнашно проучване близо 90% от румънците подкрепят членството в ЕС и НАТО.
Румъния е една от най-големите страни в ЕС по население, ключова нация на източния фланг на Европа и НАТО и сериозна военна сила. Победа на политик, който е скептично настроен както към ЕС, така и към НАТО, би нанесла удар върху плановете на блока да подкрепи Украйна в борбата ѝ срещу Русия.
Ако двамата се изправят един срещу друг на втори тур, надпреварата ще бъде близка, според Стефуреак.
Понта срещу Антонеску
С последните социологически проучвания, които дават на Симион над 30% от гласовете, в момента той изглежда сигурен участник във втория тур. Това прави сценариите за втори тур без него малко повече от мисловен експеримент, но скокът на Джорджеску в последната минута през ноември доказа, че нищо не е решено.
Понта ръководеше СДП, преди да основе собствена партия „За Румъния“. Това го остави с личните му последователи, но и с голяма част от остатъчната подкрепа сред избирателите на СДП.
И Антонеску, и Понта се харесват на широк кръг избиратели, което ги поставя в добра позиция за привличане на подкрепа на втори тур, но по-голямата привлекателност на Понта сред поддръжниците на Джорджеску и Симион може да му даде предимство пред Антонеску, ако се стигне до надпревара между двамата, според Стефуреак.
Понта срещу Дан
По-широката подкрепа на Понта също може да му даде предимство пред Дан, въпреки че в момента състезанието между двамата изглежда малко вероятно.
Засега базата за подкрепа на Дан е доста ограничена. Решението на партията ССР да се сплоти зад него може дори да има обратен ефект, тъй като тясната връзка с центристката партия рискува да ограничи способността му да събира по-широка подкрепа.
Като изключим всичко това, социологическо проучване на Curs дава на двамата 50 на 50 шансове да победят другия.
Дан срещу Антонеску
Ако Дан и Антонеску се изправят един срещу друг на (засега малко вероятен) втори тур, те ще се окажат на риболов в един и същи избирателен басейн.
Дан черпи подкрепа от СДП и от високообразованите и заможни румънци в по-големите градове; Антонеску – от привържениците на управляващите партии в цялата страна. И двамата ще имат мисия да привлекат нови избиратели, а никой от тях не се харесва много на националистическите избиратели.
Проучването на Curs дава на Антонеску леко предимство от 52% срещу 48%.