Албания е позитивен пример в процеса на европейска интеграция за региона на Западните Балкани, защото напредъкът на страната е постигнат със собствени усилия и осъществени реформи, и може да разчита на подкрепата на България по своя път към пълноправно членство в ЕС. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща в президентската институция с председателя на албанския парламент Елиса Спиропали. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
- Реклама -
Държавният глава и председателят на албанския парламент се обединиха около позицията, че отношенията между България и Албания се развиват на основата на традиционно приятелство и партньорство. Двамата откроиха значението на активния и ползотворен диалог на най-високо равнище за укрепване на доверието и последващо задълбочаване на двустранното сътрудничество във всички сфери от взаимен интерес – икономиката и инвестициите, подобряване на транспортната свързаност, задълбочаване на връзките в сферите на туризма, здравеопазването, образованието, културата и технологиите.
Румен Радев подчерта значението на двустранното партньорство между България и Албания в рамките на НАТО за сигурността на региона, а Елиса Спиропали отбеляза от своя страна, че Албания ще продължи да се утвърждава като фактор, който допринася за укрепването на сигурността и стабилността на Балканите.
Обща бе и позицията, че ускореното изграждане на Коридор VIII е от ключово стратегическо значение не само за стимулирането на икономическото развитие, на инвестиционния климат и инфраструктурната свързаност на страните по неговото протежение, но и за цялостната сигурност и стабилност на целия регион.
Българското национално малцинство е отлично интегрирано в албанското общество и е активен фактор в развитието на приятелските отношения, които споделяме с Албания, подчерта президентът по време на срещата. Държавният глава поздрави албанската страна за проведеното в съответствие с европейските стандарти преброяване на населението, както и за толерантното отношение към националните малцинства, които могат свободно да изявяват своята принадлежност, да съхраняват и развиват своя език, традиции и култура.
Албания е позитивен пример в процеса на европейска интеграция за региона на Западните Балкани, защото напредъкът на страната е постигнат със собствени усилия и осъществени реформи, и може да разчита на подкрепата на България по своя път към пълноправно членство в ЕС. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща в президентската институция с председателя на албанския парламент Елиса Спиропали. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.
- Реклама -
Държавният глава и председателят на албанския парламент се обединиха около позицията, че отношенията между България и Албания се развиват на основата на традиционно приятелство и партньорство. Двамата откроиха значението на активния и ползотворен диалог на най-високо равнище за укрепване на доверието и последващо задълбочаване на двустранното сътрудничество във всички сфери от взаимен интерес – икономиката и инвестициите, подобряване на транспортната свързаност, задълбочаване на връзките в сферите на туризма, здравеопазването, образованието, културата и технологиите.
Румен Радев подчерта значението на двустранното партньорство между България и Албания в рамките на НАТО за сигурността на региона, а Елиса Спиропали отбеляза от своя страна, че Албания ще продължи да се утвърждава като фактор, който допринася за укрепването на сигурността и стабилността на Балканите.
Обща бе и позицията, че ускореното изграждане на Коридор VIII е от ключово стратегическо значение не само за стимулирането на икономическото развитие, на инвестиционния климат и инфраструктурната свързаност на страните по неговото протежение, но и за цялостната сигурност и стабилност на целия регион.
Българското национално малцинство е отлично интегрирано в албанското общество и е активен фактор в развитието на приятелските отношения, които споделяме с Албания, подчерта президентът по време на срещата. Държавният глава поздрави албанската страна за проведеното в съответствие с европейските стандарти преброяване на населението, както и за толерантното отношение към националните малцинства, които могат свободно да изявяват своята принадлежност, да съхраняват и развиват своя език, традиции и култура.
