Колко струва здравето на човек, денонощният труд, стресът, отговорността, личните и семейните жертви? В България за съжаление по-малко, отколкото в повечето други цивилизовани страни. Във връзка с протестите около възнаграждението на младите медици у нас д-р Александър Симидчиев, депутат от ПП-ДБ, публикува притеснителна таблица. От нея става ясно, че средната годишна заплата на работещ в тази сфера в България е под средната годишна заплата за страната, която възлиза на 81% от нея.
Един медик у нас взема средно 20 726 евро спрямо 25 581 евро на година средно възнаграждение за страната.
Каква е ситуацията в другите държави?
За сравнение – в Швейцария медиците получават с 422% повече над средната заплата, дори в Русия процентните пунктове са малко под 400%. Във Великобритания медик взема с 338% повече от средното за страната, в Украйна – с 329%.
В западната ни съседка Сърбия работещите в сферата получават със 115 на сто повече от средното възнаграждение, а в Хърватия – със 111% повече.
Всички тези данни изглеждат абсурдно, поставени в контекста на обръщението на Тошко Йорданов, председател на парламентарната група на ИТН, към младите лекари:
„Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата„.
Какво е да си лекар в България?
„Вижте къде е позиционирана нашата страна в тази таблица. Да, има изключения – лекари, които работят с нормално заплащани пътеки, тези, които са се докопали и до висока административна позиция, или работещите извън системата. Но те са именно това: ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Огромната част от лекарите у нас получават трудово възнаграждение, което е несъразмерно със стойността на труда им“,
пише Симидчиев, като публикува и хиперлинкове за справка в официални източници, потвърждаващи данните.
Той заяви, че да си лекар в България, често значи „да носиш отговорност за човешки животи при пълен физически и психически срив, да нямаш време за семейството си, да приемаш работа по 24+ часа без прекъсване и отпуск и в крайна сметка… да се бориш за оцеляване в собствената си страна“.
„Ние, лекарите, не просим признание – заслужаваме уважение. Но когато то не идва дори във формата на справедливо заплащане, системата убива мотивацията ни отвътре. Трудът ни заслужава повече. Достойното заплащане не е каприз. Това е въпрос на ценности. ОБЩЕСТВЕНИ ЦЕННОСТИ! И не, не само за нас, а за целите екипи, в които работим и без които няма да успяваме да съхраняваме живот, да връщаме здраве или просто да облекчаваме страданието“,
пише депутатът от ПП-ДБ.