На 1 септември православната църква почита Симеоновден – празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С този ден започва църковната Нова година.
- Реклама -
В народните вярвания той е земеделската нова година, когато започват есенната оран, сеитбата и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той водел смирен и благочестив живот. За да се отдели от суетата, построил кула с височина 40 лакти и заживял в малка килия на върха ѝ. Заради това получил прозвището Стълпник. Починал на 103 години.
Според традицията сутринта на 1 септември жените замесват пшенично тесто и приготвят питки, с които ритуално захранват воловете и биволите за оран. Правят и малки кравайчета, които поставят на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените ги обикалят, ръсейки жар за спорна работа.
След първата бразда обредната пита се разделя на четири части: едната се хвърля на изток, втората се дава на воловете, третата се заравя в нивата, а четвъртата изяжда стопанинът. Според поверията на Симеоновден не се дава назаем и не се изнася нищо от дома, за да не „излезе берекетът“. Не се готви, не се пере и не се простира. Важно е и кой първи ще влезе в къщата – ако е добър човек, годината ще е плодородна. Орачите вярват, че ако по пътя срещнат човек с „пълно“, житото ще даде добър добив.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.
На 1 септември православната църква почита Симеоновден – празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С този ден започва църковната Нова година.
- Реклама -
В народните вярвания той е земеделската нова година, когато започват есенната оран, сеитбата и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той водел смирен и благочестив живот. За да се отдели от суетата, построил кула с височина 40 лакти и заживял в малка килия на върха ѝ. Заради това получил прозвището Стълпник. Починал на 103 години.
Според традицията сутринта на 1 септември жените замесват пшенично тесто и приготвят питки, с които ритуално захранват воловете и биволите за оран. Правят и малки кравайчета, които поставят на рогата им. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените ги обикалят, ръсейки жар за спорна работа.
След първата бразда обредната пита се разделя на четири части: едната се хвърля на изток, втората се дава на воловете, третата се заравя в нивата, а четвъртата изяжда стопанинът. Според поверията на Симеоновден не се дава назаем и не се изнася нищо от дома, за да не „излезе берекетът“. Не се готви, не се пере и не се простира. Важно е и кой първи ще влезе в къщата – ако е добър човек, годината ще е плодородна. Орачите вярват, че ако по пътя срещнат човек с „пълно“, житото ще даде добър добив.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта.
