Българската енергетика ще влезе в нов етап на развитие с присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г., заяви министърът на финансите Теменужка Петкова на националната конференция „Компас 2025“, посветена на стратегическите енергийни проекти. Форумът се организира от Института за стратегии и анализи.
„Членството в еврозоната е безспорен успех за България. То гарантира икономическа и ценова стабилност, по-лесен достъп до европейските пазари и кредитиране. Това несъмнено ще има положителен ефект и върху енергетиката“, подчерта Петкова.
Инвестиции и национална сигурност
Министърът определи всеки лев, вложен в енергетиката, като инвестиция в националната сигурност и икономическия просперитет. По думите ѝ големите енергийни проекти ще създадат работни места, ще стимулират растежа и ще увеличат доходите.
Тя припомни увеличаването на капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ), като посочи, че това е ясен знак за подкрепата на държавата.
Държавна гаранция за ключови проекти
45% от държавногарантирания дълг е насочен към енергетиката. Със Закона за бюджета за 2025 г. вече са осигурени гаранции за:
- изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“;
- Вертикалния газов коридор на „Булгартрансгаз“;
- рехабилитацията и модернизацията на ПАВЕЦ „Чаира“;
- изграждането на язовир Яденица.
„Всички тези големи проекти се ползват с безрезервната подкрепа на държавата. С бюджетната процедура за 2026 г. тази политика ще продължи, включително и чрез увеличаване на държавните гаранции, ако е необходимо“, каза Петкова.
Внимание към рисковете
Финансовият министър предупреди, че сключването на договори без икономическа обоснованост може да доведе до тежки структурни и финансови проблеми в енергетиката.
„Типичен пример е договорът с турската компания „Боташ“, който е лишен от икономическа логика и вече е довел до 600 млн. лв. задължения на „Булгаргаз““, заяви тя.
Such a refreshing take on a common topic.