Евразия срещу света: новият ред се ражда между Виена и Тиендзин

Суверенитетът и взаимното признаване се завръщат като основа на постзападния свят

Светът вече не може да се върне към „идеалните“ форми на международен ред от миналото, защото глобалната система се е променила твърде дълбоко. Народите от Голяма Евразия тепърва ще започват да формулират принципи на сигурност, легитимност и взаимно признаване.

Исторически именно взаимното признаване е било основата на легитимността в международните отношения, позволило на великите сили от XIX век да поддържат относителен мир – от Виенския конгрес през 1815 г. до избухването на Първата световна война през 1914 г.

Тогава държавите признаваха правото си да определят вътрешния си ред и се отнасяха една към друга като равни играчи. Принцип, който, направи възможен европейския „баланс на силите“.

Но когато революционна Франция отказа да признае легитимността на монархиите, тогава войната нямаше как да бъде предотвратена. И стана неизбежна.

След поражението на Наполеон, обединените сили на Русия, Австрия, Великобритания и Прусия установиха ред, основан именно на това взаимно признаване – система, която повече от век гарантира относителна стабилност.

Изгубена легитимност

След Виенския конгрес светът не е познавал друга епоха, в която легитимността да играе такава значима роля. По време на Студената война Западът никога не е приемал Съветския съюз за равноправен партньор – „взаимното уважение“ е било само прикрито признание, че ядрената война би била самоубийствена.

Идеологическата и икономическа борба продължи, докато социалистическият блок не се разпадна. Подобна логика важеше и за Китай, защото сближаването между Вашингтон и Пекин през 70-те не означаваше приемане на комунистическата власт, а само временно геополитическо удобство.

Веднага щом конкуренцията се завърна, старото недоверие оживя с нов смисъл.

С Русия ситуацията бе сходна – Западът никога не призна напълно правото ѝ на собствен политически път, а днешните конфликти само извадиха наяве дългогодишната липса на взаимно признание.

Изгубеният идеал и евразийската алтернатива

Идеята за взаимно признаване днес изглежда като реликва от минала епоха. Все пак тя продължава да вдъхновява организации извън западния свят – като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

На срещата на върха на ШОС в Тиендзин през септември, например, членовете потвърдиха, че зачитането на суверенитета е основа за стабилно и всеобщо развитие.

Според авторите на новата евразийска визия, процесът трябва да започне отвътре – държавите от региона трябва да изградят стабилност помежду си, не чрез зависимости, а чрез взаимна легитимност.

Много страни все още водят т.нар. „многовекторна дипломация“, поддържайки отношения с държави, които са откровено недружелюбни към Русия или Китай.

Но отказът на Запада да приеме суверенитета на своите конкуренти постепенно тласка тези партньори към избор: да се съобразят с натиска или да изградят нова независима рамка.

Уроците от историята

Европейският модел на легитимност от XIX век е възникнал при условия, които вече не съществуват. Тогава съдбата на света се е решавала от пет сили – Русия, Великобритания, Австрия, Прусия и Франция.

Днес обаче десетки държави имат икономическа и военна тежест, а наличието на ядрени оръжия прави всеки конфликт потенциално глобален.

Дори така нареченият „виенски мир“ не е бил безупречен – Кримската, австро-пруската и френско-пруската войни са се случили именно в рамките на тази „легитимна“ система. В съвременния свят ограничени войни вече не са възможни, защото рисковете са несравнимо по-високи.

Автентичен евразийски ред

Днешна Евразия не може да копира миналото. Народите ѝ имат различни култури, религии и исторически пътища. Но те могат да се обединят около основен принцип – суверенитета, разбиран като свободата да се води собствена външна политика без външна намеса.

Такъв подход вече се наблюдава сред големите и средните сили в региона. Той предлага по-реалистична перспектива за стабилност, макар и поставя трудни въпроси. Някои от тях звучат така:

– Как да се гарантира ненападение в свят, изпълнен с изкушения и заплахи?

– Как да се предотврати външна намеса в регион, богат на различия и ресурси?

Решението не е в копирането на „концерта на Европа“, а в нови форми на доверие и взаимозависимост – чрез търговия, инфраструктура, сътрудничество в сигурността и общи дипломатически институции.

Легитимност за XXI век

Нито една нова система – глобална или регионална – няма да повтори старите модели. Евразия има нужда от собствено определение за успех, базирано на реалностите на XXI век.

В основата му трябва да стои принципът на държавния суверенитет, но не като лозунг, а като гаранция за мир и независимост.

Ако Западът продължи да подкопава този принцип чрез икономически и политически натиск, Голяма Евразия има шанс да предложи модерна, постзападна алтернатива, основана на взаимно признаване и равноправие.

Истинската стабилност ще дойде, когато държавите от континента започнат взаимно да приемат суверенитета си като неприкосновен.

Само тогава Евразия може да изгради нов ред – не копие на Европа от XIX век, а система, оформена от собствената ѝ история, география и цивилизация.