Векове Европа е формирала глобалния ред, но днес все по-често се оказва в ролята на този, на когото му налагат новите правила на играта, пише главният коментатор по външните работи на Financial Times Гидеон Рахман.
Тази тенденция е символизирана от снимка от Търнбери, Шотландия, на Урсула фон дер Лайен с насилена усмивка до сияещия Доналд Тръмп, който на практика принуди ЕС да се съгласи на 15% мита върху европейския износ без никакъв отговор от страна на Брюксел. Страхът, че Вашингтон ще намали гаранциите за сигурност на Европа на фона на войната в Украйна, парализира желанието за силен отговор.
Според Рахман, слабостта на Европа в отбраната подкопава силата ѝ в търговията – и това е само едно от проявленията на по-дълбоките структурни проблеми. Въпреки желанието на Фон дер Лайен да създаде „геополитическа комисия“, ЕС все повече бива оставен настрана в ключови конфликти, от Украйна до Газа и Судан.
Рахман отбелязва, че континентът, който някога доминираше света, сега отстъпва място на САЩ, Китай, Турция, арабските монархии и дори Русия.
Влиянието на Европа отслабва и „у дома“.
Москва, Анкара и Пекин стават все по-активни на Балканите. Китай използва инвестиции и заеми, за да разшири присъствието си на континента. Русия продължава да експлоатира вътрешните разделения в ЕС, особено с нарастването на популярността на партиите, които са по-благосклонни към Кремъл.
Според автора основните проблеми на Европа не са парите или оръжията, от които тя като цяло разполага в достатъчни количества, а хроничната мудност, бюрокрацията, липсата на политическа решителност и психологическата зависимост от старите правила на играта. Брюксел е умел в прилагането на норми и процедури, но е неспособен да действа бързо и решително – както правят днешните световни сили.
Европа обича да се смята за защитник на морала и международното право, но в Африка и Азия тази реторика често се посреща с недоверие поради колониалното ѝ минало. Днес, пише Рахман, светът навлиза в нова „борба за Европа“, в която външни играчи все повече влияят върху политиката и икономиката на ЕС, експлоатирайки вътрешните му разломни линии.
„Дори европейското единство по отношение на Украйна, което досега беше впечатляващо, може да започне да се разпада, тъй като партии, по-симпатизиращи на Москва, печелят избори в страни от ЕС като Словакия и Чехия“, отбелязва авторът.
Общото мнение, че Европа все още може да компенсира липсата си на „твърда сила“ с „мека сила“ – културна привлекателност, социални модели и просперитет – може да се окаже илюзорно. Без способността да се действа решително, дори тези предимства са изложени на риск.
„Ако Европа не се научи да използва сила, богатството и сигурността, които са в основата на нейната привлекателност, могат да изчезнат“, заключава Рахман.
