Министерският съвет одобри Годишния доклад за 2024 г., който обобщава състоянието на здравето на населението и напредъка по Националната здравна стратегия 2030.
Документът отчита спад в раждаемостта, въпреки че коефициентът на обща раждаемост (8.3‰) остава малко над средния за ЕС (8.2‰). Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години, като най-ниска е в област Сливен (22.1 г.), а най-висока – в София (30.9 г.).
Продължителност на живота и смъртност
Отчита се ново покачване на средната продължителност на живота – до 75.6 години, което се свързва с отминаването на ефектите от COVID-19. За сравнение – средната стойност в ЕС е 81.4 години.
Смъртността продължава да намалява (15.6‰ при 15.7‰ през 2023 г., 18.4‰ през 2022 г. и 21.7‰ през 2021 г.), но България остава с най-високия коефициент на обща смъртност в ЕС (средно 10.8‰).
Понижаване има и при предотвратимата и лечимата смъртност. Детската смъртност също спада до 4.5‰ и се доближава до европейската (3.3‰).
Най-честите причини за смърт са заболяванията на сърдечно-съдовата система (60.7%), следвани от онкологичните болести (17%).
Заболеваемост
Регистрирано е намаление на заболеваемостта от злокачествени новообразувания – 391.6‰ през 2024 г. (406.5‰ през 2023 г.). Най-висока остава честотата на рака на мъжките полови органи (92‰), рака на млечната жлеза (89.4‰) и раковите заболявания на храносмилателната система (8.7‰).
Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайни увреждания е достигнал 193 793, като най-многобройни са хората над 60-годишна възраст (51.4%).
Оценка по Националната здравна стратегия 2030
Анализът на ключовите индикатори показва подобрение при общата, детската и преждевременната смъртност, както и при продължителността на живота и годините, прекарани в добро здраве. Спада и смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Отчетените тенденции вероятно се дължат на по-здравословен начин на живот, по-добри условия на околната среда и напредък в медицинската диагностика и лечение.
Въпреки това докладът подчертава, че България остава зад средните показатели в ЕС, а хроничните незаразни заболявания продължават да бъдат основно предизвикателство за общественото здраве. Реалният ефект от въведените през 2024 г. мерки ще се проявява в дългосрочен план.
