Киберзаплахите отдавна не са само виртуални – те вече засягат болници, транспортни системи, заводи и обществени услуги. Това заяви министърът на електронното управление Валентин Мундров по време на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика в Брюксел. Според него въпросът вече не е дали, а как обществата могат да бъдат устойчиви на тези хибридни кризи.
- Реклама -
Мундров подчерта, че са нужни нови подходи, които комбинират киберсигурност, гражданска защита, технологична независимост и адекватна реакция при кризи. Той посочи, че споделянето на опит между държавите членки е ключово за намаляване на риска и повишаване на доверието в системите за защита.
Министърът припомни, че България е натрупала значителен опит от киберинциденти в различни сектори, като те са разкрили слабости в координацията. Затова обменът на технически данни, оперативна информация и научени уроци е жизненоважен. „Нито един сектор или държава не може да се защити самостоятелно“, подчерта Мундров.
Той допълни, че у нас предстои още работа за изграждане на култура на доверие и по-активен обмен на информация. На европейско ниво обаче вече се работи интензивно – информация за киберобстановката се споделя на всеки две седмици, а България активно сътрудничи с мрежата CyCLONe и участва в платформите MeliCERTes и STIX/TAXII.
В рамките на съвета бяха обсъдени и теми като конкурентоспособността на ЕС в цифровото десетилетие, опростяването на цифровото законодателство и прилагането на Акта за цифровите услуги. Мундров заяви, че законът носи повече прозрачност, но е нужен по-строг и координиран надзор над големите онлайн платформи.
Той потвърди и подкрепата на България за концепцията за цифров суверенитет, която според него ще засили автономността на ЕС и ще укрепи единния цифров пазар.
Киберзаплахите отдавна не са само виртуални – те вече засягат болници, транспортни системи, заводи и обществени услуги. Това заяви министърът на електронното управление Валентин Мундров по време на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика в Брюксел. Според него въпросът вече не е дали, а как обществата могат да бъдат устойчиви на тези хибридни кризи.
- Реклама -
Мундров подчерта, че са нужни нови подходи, които комбинират киберсигурност, гражданска защита, технологична независимост и адекватна реакция при кризи. Той посочи, че споделянето на опит между държавите членки е ключово за намаляване на риска и повишаване на доверието в системите за защита.
Министърът припомни, че България е натрупала значителен опит от киберинциденти в различни сектори, като те са разкрили слабости в координацията. Затова обменът на технически данни, оперативна информация и научени уроци е жизненоважен. „Нито един сектор или държава не може да се защити самостоятелно“, подчерта Мундров.
Той допълни, че у нас предстои още работа за изграждане на култура на доверие и по-активен обмен на информация. На европейско ниво обаче вече се работи интензивно – информация за киберобстановката се споделя на всеки две седмици, а България активно сътрудничи с мрежата CyCLONe и участва в платформите MeliCERTes и STIX/TAXII.
В рамките на съвета бяха обсъдени и теми като конкурентоспособността на ЕС в цифровото десетилетие, опростяването на цифровото законодателство и прилагането на Акта за цифровите услуги. Мундров заяви, че законът носи повече прозрачност, но е нужен по-строг и координиран надзор над големите онлайн платформи.
Той потвърди и подкрепата на България за концепцията за цифров суверенитет, която според него ще засили автономността на ЕС и ще укрепи единния цифров пазар.
