Вносът на работна ръка от държави извън Европейския съюз се увеличава значително, но това не само че не решава проблема с липсата на кадри, а дори съвпада със задълбочаване на дефицита. Тази теза изрази икономистът Георги Вулджев в ефира на Телевизия Евроком в разговор с главния редактор Катя Илиева.
Вулджев базира анализа си на официалната статистика от Агенция по заетостта и Националния статистически институт (НСИ). Той посочи, че от 2022 година насам се наблюдава все по-голям внос на работници от трети държави.
„Този внос се е покачил от около 10 000 преди 4 години до вече гони 50 000-46 000, според най-актуалните данни за миналата година. А това е много сериозно увеличение, докато същевременно, според данните на Агенция по заетостта, дефицитът на кадри се задълбочава от около 200 000, а през 2022, към края на 2024, е бил вече над 250 000 души“, заяви Вулджев.
Според икономиста данните показват, че мярката не работи ефективно. Нещо повече, статистиката на НСИ разкрива тревожна тенденция за пазара на труда у нас.
„Виждаме, че има спад на заетостта сред българските работници именно в тези сектори, където се внасят най-много такива работници от чужбина“, подчерта той.
Секторите, в които се наблюдава най-сериозен наплив на чуждестранна работна ръка, са строителството, хотелиерството и ресторантьорството. Вулджев допълни, че подобна тенденция, макар и в по-малки мащаби, има в преработващата промишленост и търговията на дребно.
По отношение на икономическите ползи, експертът коментира и дългосрочния фискален принос на имигрантите, позовавайки се на изследвания за Европейския съюз. Според него, когато се анализира целият жизнен цикъл, приносът на работниците от трети страни към хазната и социалните системи често е „дълбоко отрицателен“ и по-лош от този на местното население.
В разговора бе засегната и темата за политическото говорене по въпроса, като бе припомнено изказване на Тошко Йорданов относно възможността за внос на медицински кадри. Георги Вулджев определи подобни изказвания като недопустими и унизителни за българските работници.
„Не може да казваш, че ако българските работници искат по-добри условия, без значение в кой сектор, ти ще намериш с кого да го смениш. Това е безобразие“, категоричен бе икономистът.
В заключение той предупреди, че макар процесът на масиран внос да е сравнително нов, трябва да се вземат мерки навреме, за да се предотврати трайното заместване на местни работници с вносен труд.