Сръбският президент Александър Вучич заяви, че страната ще продължи да разполага с големи количества природен газ от Русия, но паралелно с това планира да осигурява по 500 милиона кубически метра годишно чрез механизма за съвместни покупки на газ на Европейски съюз. Това количество представлява около една пета от годишните потребности на Сърбия.
Сърбия се присъедини към механизма за общи покупки през миналата година, като част от усилията за диверсификация на доставките, макар страната все още в значителна степен да зависи от руския газ.
„Продължаваме да потребяваме големи количества от руски газ, но все повече ще вземаме и от европейските страни“, каза Вучич в интервю за Ройтерс, като подчерта, че Белград е принуден да приспособява енергийната си политика към определени външни изисквания.
Междувременно ЕС продължава усилията си да намали приходите на Русия от енергийния сектор заради войната в Украйна и планира до 1 януари 2028 г. напълно да прекрати вноса на руски петрол и газ.
В рамките на диверсификационната стратегия Сърбия вече купува газ от Азербайджан през България, а строителството на газопровод до Северна Македония трябва да започне през тази година. Проектът ще даде на Белград достъп до втечнен природен газ от Гърция. Очаква се и петролопроводът между Сърбия и Румъния да бъде завършен през 2027 г.
На този фон държавният одитор е установил, че държавната компания Сърбиягаз е изразходвала извън закона над 340 милиона евро за газификация на общини и градове без провеждане на обществени търгове.
През миналата година Сърбия не успя да договори нов дългосрочен контракт с Газпром, а краткосрочното споразумение, постигнато през декември, изтича на 31 март.
Сърбия остава единствената страна кандидат за членство в ЕС на Западните Балкани, която отказва да наложи санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна. През октомври американската администрация наложи санкции на Нефтена индустрия на Сърбия (НИС) заради мажоритарния руски дял в собствеността.
В момента текат преговори между Газпромнефт и унгарската компания MOL за изкупуване на руския дял, което може да промени баланса в енергийния сектор на страната и отношенията ѝ с ЕС и САЩ.