Днес и утре, 7 и 8 февруари, Националният дворец на културата в София става арена на едно от най-критичните събития в новата история на Българската социалистическа партия (БСП). Конгресът на левицата се събира в ситуация, която висши партийни функционери и анализатори определят като „съдбоносна“. Залогът надхвърля обичайните процедурни въпроси и отчетни доклади – на карта е поставено самото политическо оцеляване на столетницата и способността ѝ да се реформира след поредица от тежки кризи.
Делегатите са изправени пред нелеката задача да определят не само новия председател, но и посоката, в която ще поеме организацията – дали към дълбока промяна и рестарт, или към продължаващ разпад. Напрежението е породено от участието на „БСП-Обединена левица“ в 51-вото Народно събрание и в управлението на премиера Росен Желязков. Този период, приключил с оставка на правителството под натиска на протести, остави дълбоки белези върху доверието към социалистите и провокира вътрешнопартиен трус.
Политическата цена на това управление стана катализатор на процесите, довели до масовата оставка на Изпълнителното бюро в средата на декември. Тогава оставките бяха депозирани пред лидера Атанас Зафиров, а Националният съвет премина в авариен режим на работа. Кулминацията на конфликта настъпи на 10 януари, когато беше взето решението за свикване на днешния форум.
Макар официално дебатът да се водеше около датите на провеждане, в кулоарите на „Позитано“ 20 битката бе за лидерството. Атанас Зафиров многократно подчерта, че конгресът е част от нормалния цикъл и няма намерение да се оттегля. Вътрешната опозиция обаче разтълкува действията на ръководството като опит за печелене на време. Въпреки предложението за отлагане, Националният съвет потвърди датите 7 и 8 февруари с мнозинство – ход, който според Габриел Вълков, председател на Младежкото обединение в БСП, е ключов сигнал.
„Това решение е ясен знак, че партията върви към смяна на председателя“, заяви Вълков, посочвайки, че именно делегатите ще решат политическата съдба на настоящото ръководство.
В надпреварата за председателския пост влизат знакови имена, номинирани от структурите, сред които Крум Зарков, Борислав Гуцанов, Калоян Паргов, Кристиан Вигенин, Иван Таков, както и самият Атанас Зафиров. Габриел Вълков също е сред номинираните, но остави отворена възможността да преоцени участието си непосредствено преди вота.
Нагласите за промяна са видими и в изказванията на основните претенденти. Борислав Гуцанов, който се ползва със сериозна подкрепа, акцентира върху сложността на момента. Той подчерта, че „решението трябва да отчита времето и тежката ситуация“, в която се намира политическата сила.
Освен персоналните промени, конгресът трябва да утвърди и предизборна платформа за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Документът се очаква да даде отговор на въпроса каква е идентичността на БСП днес и какво предлага тя на избирателите след електоралния срив и годините на вътрешни конфликти. За социалистите следващите два дни са определящи – дали партията ще намери сили за обединение или ще продължи свободното падане.