Бургаската рафинерия „ЛУКойл Нефтохим“ е превела във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ 112.728 млн. лв. по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. Това са вноските за месеците от декември до март включително, равни на 70% от разликата между цената на по-скъпия сорт „Брент“ и по-евтиния руски петрол, с който рафинерията работеше доскоро, предаде „Сега“.
- Реклама -
Фондът очаква още 1.7 млн. лв., плюс 490 хил. лв. начислени лихви, обяви председателят му Диан Червенкондев. Той даде отчет пред депутатите от новосформираната временна комисия за проверка на изпълнението на дерогацията за вноса на руски петрол и прилагането на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт.
Законът, известен още като закона за „едното левче“ на Делян Добрев, бе приет още през януари 2023 г. с идеята да обложи допълнително „ЛУКойл“ заради свръхпечалбите от преработката на евтиния руски петрол и да върне на потребителите близо левче за всеки закупен литър бензин. Това обаче не се случи. Първо, компенсацията се оказа далеч по-малка. Второ, законът влезе в сила едва през ноември 2023 г., защото депутатите гласуваха условие първо да се получи одобрение от Брюксел за налагане на допълнителните вноски.
Временната парламентарна комисия ще привика на следващите си заседания отговорните през 2023 г. министри на икономиката и на финансите – служебни и редовни, за да иска обяснения, защо нотификацията от ЕК е така забавена във времето. Депутатите – основно от ГЕРБ и ДПС, настояват да се разбере и какви пропуснати ползи има за държавата от блокирането действието на закона с почти 10 месеца.
Депутати от БСП и „Възраждане“ отбелязаха, че тази временна комисия е изчерпана от съдържание и не е достойно сега ГЕРБ и ДПС след 9-месечно съвместно управление да си правят пиар на гърба на доскорошните си партньори ПП-ДБ.
Законът за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт със спорните клаузи за предварително одобрение от Брюксел, бе приет с гласовете и на ГЕРБ, и на ДПС. Едва през ноември те настояха въпросните клаузи да бъдат премахнати и така законът влезе в сила 10 месеца по-късно.
Бургаската рафинерия „ЛУКойл Нефтохим“ е превела във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ 112.728 млн. лв. по Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт. Това са вноските за месеците от декември до март включително, равни на 70% от разликата между цената на по-скъпия сорт „Брент“ и по-евтиния руски петрол, с който рафинерията работеше доскоро, предаде „Сега“.
- Реклама -
Фондът очаква още 1.7 млн. лв., плюс 490 хил. лв. начислени лихви, обяви председателят му Диан Червенкондев. Той даде отчет пред депутатите от новосформираната временна комисия за проверка на изпълнението на дерогацията за вноса на руски петрол и прилагането на Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт.
Законът, известен още като закона за „едното левче“ на Делян Добрев, бе приет още през януари 2023 г. с идеята да обложи допълнително „ЛУКойл“ заради свръхпечалбите от преработката на евтиния руски петрол и да върне на потребителите близо левче за всеки закупен литър бензин. Това обаче не се случи. Първо, компенсацията се оказа далеч по-малка. Второ, законът влезе в сила едва през ноември 2023 г., защото депутатите гласуваха условие първо да се получи одобрение от Брюксел за налагане на допълнителните вноски.
Временната парламентарна комисия ще привика на следващите си заседания отговорните през 2023 г. министри на икономиката и на финансите – служебни и редовни, за да иска обяснения, защо нотификацията от ЕК е така забавена във времето. Депутатите – основно от ГЕРБ и ДПС, настояват да се разбере и какви пропуснати ползи има за държавата от блокирането действието на закона с почти 10 месеца.
Депутати от БСП и „Възраждане“ отбелязаха, че тази временна комисия е изчерпана от съдържание и не е достойно сега ГЕРБ и ДПС след 9-месечно съвместно управление да си правят пиар на гърба на доскорошните си партньори ПП-ДБ.
Законът за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт със спорните клаузи за предварително одобрение от Брюксел, бе приет с гласовете и на ГЕРБ, и на ДПС. Едва през ноември те настояха въпросните клаузи да бъдат премахнати и така законът влезе в сила 10 месеца по-късно.
