Чудовищни издевателства и наказания се прилагат към политическите затворнички в наказателните колонии на Беларус, предава Deutsche Welle. В колония N4 в Гомел жени са затваряни в клетки, впрягани като добитък и принуждавани да орат. Международният комитет за разследване на изтезанията в Беларус публикува разкритията си, направени след разговори с 20 жени от лагер N4 в Гомел от май 2021 до февруари 2024 година.
Женската колония в Гомел е предвидена за над 1700 души. По непотвърдени данни между 2000 и 2021 година там е имало 3000 затворнички. Съоснователят на Международния комитет за разследване на изтезанията в Беларус Сергей Устинов казва, че администрацията на лагера предприема специални мерки, за да издевателства над политическите затворнички: настанява ги заедно с осъдени за убийства и криминални деяния, „насъсква ги едни срещу други“, насърчава доносничеството. Известните политзатворнички са в специални отряди, където се следи всяка тяхна крачка.
„Едно от най-чудовищните наказания е клетката. Жените ги слагат там за отказ да изпълнят искане на надзирателите или заради конфликти с други арестантки. Престоят там може до продължи и до осем часа“, е записано в доклада на Международния комитет за разследване на изтезанията. Затворничките имат право да взимат душ само веднъж в седмицата за 15 минути, а ако се измият в някой друг ден, срещу тях се пише рапорт. Освен това жените трябва сами да си осигуряват нужните им хигиенни материали. Само веднъж месечно им дават пакет превръзки и руло тоалетна хартия. Превръзки имали право да получават и от близките си – но само веднъж на половин година. Жените са принудени да работят всеки ден, без почивка, в шивашкия цех.
„Там е много прашно, не може да се диша. Платовете са обработени с химикали, което е много вредно за страдащите от алергия и астма“, разказва бивша политическа затворничка. А заплащане почти няма – една от участничките в разследването получила в първия месец в лагера 44 копейки, а в следващите – по 2-3 рубли.
Описан е случай, при който надзирателят накарал затворничките да пренасят изринатия сняг с одеялата, с които се завиват през нощта. Политзатворничките разказали на правозащитниците и как веднъж месечно всеки отряд трябвало да оре земята. Давали им специален инструмент, подобен на рало. „Впрягаха хората като коне и ги караха да орат с това рало на врата“. Освен това на затворничките неведнъж била отказвана медицинска помощ. От началото на войната в Украйна е била блокирана и кореспонденцията им с всички, освен с най-близките роднини.
