В ефира на предаването „Лице в лице“ по БТВ, бившият министър на земеделието Мехмед Дикме направи категорично изказване, че Движението за права и свободи (ДПС) се е завърнало към своята същност, като организацията в момента се намира под ръководството на Делян Пеевски.
Дикме подчерта, че институциите в България са се произнесли ясно — съществува само едно легитимно ДПС, чиито председател е Делян Пеевски. Според него лоялността към партията не зависи от лидерската фигура, а от принадлежността към самата организация. Кметовете не се присъединяват, а заявяват вярност, независимо кой я ръководи. Той определи като предатели онези, които са напуснали партията.
В своето изказване, Дикме критикува бившия лидер Ахмед Доган, който според него е превърнал ДПС в корпоративна структура. Цитирайки думите на Доган – „Аз давам порциите, аз казвам какво ще става“, той подчерта, че този модел на управление е бил фундаментално погрешен. Според Дикме, партията е имала нужда от реформа и връщане към обикновените хора.
Днес, по негови думи, ДПС преживява възраждане – за първи път от създаването си партията има шанс да бъде не просто втора, а дори и първа политическа сила в страната. Той сподели, че все повече независими кметове изразяват желание да се присъединят към ДПС, което той описва като „обърнато към хората“.
Бившият министър обвини Доган, че през последните 20 години е ликвидирал всяка харизматична фигура в партията, за да не допусне конкуренция. Хората около него са били поддържани слаби, за да може самият той да се утвърди като единствената силна и харизматична личност. Тази стратегия е била в услуга на личните му интереси, а не на обществения или политическия.
В днешната ситуация, Дикме е категоричен, че Доган се е оттеглил от активната политика и реално е капитулирал. Той добавя, че подкрепата на Доган за последното правителство е била опит за легитимация, но се е оказала неуспешна маневра.
Мехмед Дикме завършва оптимистично, като заявява, че след дистанцирането от Доган и обкръжението му, партията ДПС има възможност за ново начало, в което самите хора ще могат да взимат решенията, а не определена фигура.