02.09.2023 г., около 21:00 ч. Филип, който завинаги остана на 14 години, след среща с приятели в градинката пред Народния театър тръгва към дома си… и никога не стига. Така започва трагедията за семейството на младия Филип, разказана от сдружение „Ангели на пътя“.
Пиян шофьор с 2,2 промила алкохол, каращ с висока скорост, вижда детето на пешеходната пътека – само на две крачки от тротоара. Вместо да спре – блъска го фатално. Филип умира, заобиколен от непознати, в последните си съзнателни мигове – без да може да извика майка си.
- Реклама -
Баща му часове наред обикаля болници и полиция, търсейки го.
Минава и през мястото на инцидента, където вижда водоноска да мие кръвта на собствения му син – без да подозира каква трагедия се е случила. Едва след полунощ в СДВР му съобщават най-страшното – Филип е мъртъв. И тогава му се налага да направи най-тежкото обаждане – да каже на една майка, че никога повече няма да прегърне и целуне сина си.
Две години. 18 заседания. Безкрайна агония. А убиецът – свободен, разхожда се, живее спокойно и се гаври със системата.
Утре това може да се случи на всеки. Докато мълчим и търпим, нищо няма да се промени – освен броят на празните детски стаи, завършват от „Ангели на пътя“.
02.09.2023 г., около 21:00 ч. Филип, който завинаги остана на 14 години, след среща с приятели в градинката пред Народния театър тръгва към дома си… и никога не стига. Така започва трагедията за семейството на младия Филип, разказана от сдружение „Ангели на пътя“.
Пиян шофьор с 2,2 промила алкохол, каращ с висока скорост, вижда детето на пешеходната пътека – само на две крачки от тротоара. Вместо да спре – блъска го фатално. Филип умира, заобиколен от непознати, в последните си съзнателни мигове – без да може да извика майка си.
- Реклама -
Баща му часове наред обикаля болници и полиция, търсейки го.
Минава и през мястото на инцидента, където вижда водоноска да мие кръвта на собствения му син – без да подозира каква трагедия се е случила. Едва след полунощ в СДВР му съобщават най-страшното – Филип е мъртъв. И тогава му се налага да направи най-тежкото обаждане – да каже на една майка, че никога повече няма да прегърне и целуне сина си.
Две години. 18 заседания. Безкрайна агония. А убиецът – свободен, разхожда се, живее спокойно и се гаври със системата.
Утре това може да се случи на всеки. Докато мълчим и търпим, нищо няма да се промени – освен броят на празните детски стаи, завършват от „Ангели на пътя“.
Националният съвет на партия „Продължаваме промяната“ избра Николай Денков за заместник-председател на формацията, съобщиха от пресцентъра на партията.
Номинацията е направена от лидера Асен Василев,...
България и Румъния се надпреварват с времето, за да предотвратят спирането на ключови нефтопреработвателни заводи, преди на 21 ноември да влязат в сила американските...
Вицепрезидентът Илияна Йотова коментира темата за „Лукойл“ и приетите законодателни промени, подчертавайки, че основният приоритет на държавата трябва да бъде запазването на рафинерията и...
Вземете правосъдието в собствените си ръце.
Затова правосъдието на улицата е за предпочитане.
Когато има чадър е така.Бог бави но незабравя
МИЛО, РОДНО, ИЗКРИВЕНО ПРАВОСЪДИЕ!
Какво очаквате от корумпираните СЪД И ПРОКУРАТУРА. Трябва май да се взима вече правосъдието в ръцете на хората. Око за Око.