Без да произведе и един изстрел, руският президент Владимир Путин през последната седмица успя да донесе войната в Украйна до милиони европейци, които досега бяха до голяма степен незасегнати от конфликта.
И това започна не с гръм, а с шепот.
Както каза датската премиерка Мете Фредериксен в четвъртък вечер пред притеснени датчани, след като дронове предизвикаха сериозни смущения на няколко летища, Европа трябва да приеме „повече насилствени и по-чести хибридни атаки като новата реалност“. Тя обаче не посочи Русия като пряк извършител – може би заради липса на доказателства или за да не се подпомогнат прекалено много целите на Москва – а вместо това като основна заплаха за Европа.
Липсата на яснота е една от характерните черти на тези атаки. Анонимният извършител не може – поне за известно време – да бъде назован или спрян, независимо от щетите или неудобствата, които причинява. А несигурността и чакането са другата част от проблема. Фредериксен добави още един мотив на неизвестния нападател – че „те искат вече да не вярваме на нашите институции“.
Същата история се разиграва в цяла Европа.
Наистина ли Русия е имала намерение да изпрати над 20 дрона в Полша?
Беше ли 12-минутното нарушение на въздушното пространство на Естония резултат от лоша подготовка на руски пилоти, както предполага най-висшият американски генерал в Европа Алексъс Гринкевич, или знак за разширяване на руската агресия?
Как хакерска атака, която блокира различни полети из Европа дни по-късно, може да е просто случайно съвпадение?
След три дни на затворени летища и съобщения за руски военен кораб край датските брегове с изключени транспондери, датските власти все още не знаят кой стои зад атаките.
Фредериксен призна рисковете както от прибързани грешни отговори, така и от закъснели реакции. Датското военно разузнаване заяви, че не може да „назове“ виновниците, докато ръководителят на вътрешната сигурност PET подчерта, че „рискът от руска диверсия в Дания е висок“.
Дания иначе е открита за заплахата от Путин – страната вече е дала на Украйна изтребители F-16, ще помага за производството на дронове и се въоръжава с далекобойни ракети като част от усилията за възпиране.
Западните официални лица ежедневно се борят с парадокса на хибридната война – дали да обвинят истинския извършител (ако това е Русия), което може да подсили страха и разделението, или да мълчат и така да оставят обществото сляпо и неподготвено до момента, когато ще се наложат твърди действия.
Великобритания – също твърд поддръжник на Украйна – вече е осъдила млади престъпници, вербувани от Русия, по Закона за националната сигурност за палеж на склад със снабдяване за Украйна. Миналата седмица британската полиция арестува 41-годишен мъж и 35-годишна жена в Есекс по същия закон.
Полша е вкарала в затвора млади украинци за палежи, спонсорирани от Русия.
Летищен софтуер и дори детска градина в Лондон са били хакнати – може би от криминални банди, а не от агенти на Москва.
Независимо кой е виновен, този хаос позволява на Путин да внесе усещането за война на прага на Европа – точно когато администрацията на Тръмп настоява континентът да носи повече отговорност за собствената си отбрана.
Това прави цената на подкрепата за Украйна осезаема в европейските домове.
Това подсилва аргументите на „умиротворителите“ на Путин – които искат да му се даде каквото поиска, за да спре – но и тези, които смятат, че апетитът на Кремъл за агресия само расте и изисква решителен отговор.
Заплахата рискува временно да отклони вниманието и бюджетите на Европа от основната задача – фронтовата битка на Украйна.
Донякъде е чудо, че лятната руска офанзива не успя да завладее повече територия. Но атаките срещу украинските градове стават все по-ожесточени.
За вече напрегнатите европейски бюджети последните седмици донесоха още две тежки задачи:
- по-голяма устойчивост на инфраструктурата срещу дронове и хакери;
- постоянна и скъпа въздушна отбрана срещу руски дронове и самолети по цялата източна граница на НАТО.
Финансовата цена е ужасяваща: един холандски F-35 изстрелва ракета за десетки хиляди евро, за да свали дрон „Шахед“ за 30 000 долара. Това е неустойчиво в дългосрочен план.
Но не всичко е в полза на Кремъл.
- Има риск саботьори да убият цивилни в държава от НАТО.
- Има риск Русия да бъде обвинена за атаки, които не е извършила – и така да се отвори врата за истински криминални групи.
- Има риск от непредсказуема реакция на Доналд Тръмп – от пълна пасивност до прекомерна ескалация.
Путин не обича големи рискове – той нахлу в Украйна, след като му бе обещано, че ще я превземе за седмици. Ескалацията срещу Киев и Европа през последните седмици дойде след приятелска среща с китайския лидер Си Дзинпин.
Но за момента хибридните атаки – било по замисъл, било по съвпадение – карат обикновените европейци да плащат цената за подкрепата към Украйна.
Закъснели полети, по-високи сметки за газ, хакерски удари – това са „нелекарствени неудобства“, сравними с тези, които търпят самите руснаци в държавата, започнала войната.
През последния месец Европа получи нов набор от скъпи проблеми, без ясен виновник и без лесно решение.
И този временен разсейващ ефект вече е достатъчна победа за Путин – в четвъртата година от войната.