Ограниченията на Китай върху износа на редкоземни метали, както и огромният монопол на Пекин върху преработката на тези жизненоважни минерали, принуждават Вашингтон да търси алтернативни източници на суровини и тяхната обработка.
Както пише The Economist, оптималният вариант е регионът на Централна Азия, който разполага с изобилие от запаси от петрол, газ и енергия и се стреми да диверсифицира своите икономически и военни партньорства, далеч от Русия и Китай.
В четвъртък президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна в Белия дом с лидерите на пет страни от Централна Азия – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан – като част от продължаващите усилия на Вашингтон за засилване на влиянието си в този богат на минерали регион.
„Ако сте САЩ и искате да се конкурирате, трябва да намерите други страни, готови да ви приемат без строги екологични разпоредби“, казва бившият посланик на САЩ в Казахстан Уилям Кортни.
През първите шест месеца от втория мандат на Тръмп Белият дом подписа търговски споразумения със страни от Централна Азия на обща стойност 12,4 милиарда долара. Тази седмица, според съобщенията, министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник е посредничил в преговорите между американската компания Cove Kaz Capital Group и казахстанския суверенен фонд относно разработването на две големи находища. Страната има достъп до едни от най-големите неизползвани запаси от волфрам в света, който е от решаващо значение за производството на оръжия и боеприпаси.
„Въпреки това конкуренцията за Централна Азия остава ожесточена. През юни китайският президент Си Дзинпин присъства на преговори на C5 в Казахстан, за да засили участието на страните от Централна Азия в инициативата на Пекин „Един пояс, един път“. А миналия месец руският президент Владимир Путин присъства на срещата на върха на C5 в Таджикистан, за да засили военното сътрудничество“, отбелязва изданието.
По-рано Тръмп обяви важно търговско-икономическо споразумение с Узбекистан.
„През следващите три години Узбекистан ще инвестира близо 35 милиарда долара в покупки и инвестиции, а през следващото десетилетие – повече от 100 милиарда долара в ключови американски отрасли, включително критични минерали, авиация, авточасти, инфраструктура, селско стопанство, енергетика и химикали, както и информационни технологии и други сектори“, заяви той.
Битката за редкоземни метали
В началото на август Пекин ограничи доставките на редкоземни метали за западните отбранителни компании, които са важни за микроелектрониката, двигателите за дронове, системите за насочване на ракети и други приложения.
На този фон световните лидери започнаха да се обединяват около Вашингтон. Например, САЩ подписаха споразумение за редкоземни метали с Австралия, а впоследствие Вашингтон подписа подобно споразумение с Токио.
Бори се с Европа за ценните ресурси на Китай и Русия да ги купува евтино и препродава така ли?