Американски експерти призовават Тръмп: Край на отстъпките към Белград и доктрината „Велика Сърбия“

Сърбия и Русия проведоха активна кампания за отсрочка от американските санкции срещу сръбската петролно-газова компания НИС, която Вашингтон санкционира заради мажоритарната ѝ руска собственост. Президентът Александър Вучич изпрати писмо до Министерството на финансите на САЩ с искане за изключение от санкциите. Малко преди това сръбските власти приеха законови промени, които разчистиха пречките пред изграждането на хотел за 500 милиона долара, свързван със семейството на Тръмп.

Администрацията на Тръмп трябва да остане твърда. Дори повече – този момент е подходящ Вашингтон да преразгледа цялостната си политика към Сърбия. Дълги години Белград не беше държана отговорен за ограничаването на политическите свободи, за подкопаването на стабилността в Западните Балкани и за партньорството си с враговете на САЩ. Време е тази практика да приключи.

Западните Балкани са „мекото подкоремие“ на Европа – регион с лесно преодолими граници към ЕС и хронични проблеми с престъпност, корупция, нерегулирана миграция и етническо напрежение. Именно тези фактори го превръщат в благодатна среда за Русия и Китай. Ето защо е в интерес на САЩ държавите в региона да станат по-стабилни и правови, а влиянието на враждебни сили – ограничено.

Сърбия умее да използва този подход. Вашингтон от години я възприема като „ключов фактор за регионална стабилност“, както е записано в американската Стратегия за Сърбия от 2022 г. Белград отлично разбира това и по тази причина говори за реформи, но паралелно провокира съседите си и отлага решаването на основните въпроси, блокиращи европейската му интеграция. САЩ и ЕС продължават да третират Сърбия като партньор, надявайки се, че някой ден действително ще стане такъв.

Сърбия обаче не е приятел на САЩ. Корумпираното и авторитарно управление в Белград постепенно постави медиите под контрол и заклейми останалите независими гласове като „врагове“. През последната година страната бе разтърсена от постоянни протести – започнали като реакция на срутената козирка на жп гарата в Нови Сад и прераснали в национално движение за демократични реформи.

Сърбия купува оръжие от Русия и Китай, усилва руската пропаганда, допуска руски структури да обучават паравоенни групи на своя територия с цел дестабилизиране на Молдова и предоставя прикритие на руски шпиони. Макар някои да посочват, че сръбско оръжие косвено достига Украйна, Белград отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва и поддържа финансови канали към Русия. В същото време страната задълбочава партньорството си с Китай и се превръща в ключов европейски център в инициативата „Един пояс, един път“.

Повече от три десетилетия Белград разпалва етническо напрежение на Балканите, опирайки се на идеите за пан-славянска и православна идентичност. Той насърчава свои проксита в Босна и Косово, подхранвайки стремежа за „Велика Сърбия“ и разширено политическо влияние. В отделни случаи Вашингтон дори е притискал регионални партньори да правят отстъпки на Белград, както се случи през 2020 г. по време на първата администрация на Тръмп, когато Косово беше на практика тласнато към сделка в свой ущърб.

Вашингтон ясно вижда поведението на Белград, но американските дипломатически среди се страхуват, че твърд натиск може да тласне Сърбия изцяло в орбитата на Москва. Затова политиката на САЩ към Белград е непоследователна – критики, последвани от отстъпки.

Въпреки че представители на САЩ критикуват Белград за дестабилизиращите му действия и за отстъплението от демократичните стандарти, последователните администрации не дадоха на сръбските лидери реален стимул да променят курса. През 2021 г. Вашингтон подписа Споразумение за инвестиционни стимули със Сърбия. По-рано тази година държавният секретар Марко Рубио се ангажира със започването на двустранен стратегически диалог с цел „задълбочаване на икономическите и отбранителните връзки“ между двете страни. Семейството на Тръмп предложи изграждането на хотел за 500 млн. долара в Белград. Междувременно Европейският съюз обяви над 100 млн. евро нови инвестиции в Сърбия като част от по-широк план, който предвижда разпределянето на 6 млрд. евро между шест държави от Западните Балкани.

Така сръбските лидери свикнаха с идеята, че всеки натиск от страна на САЩ ще бъде краткотраен. След налагането на санкциите върху НИС през януари Вашингтон даде поредица отсрочки, за да се намери купувач за руския дял на „Газпром Нефт“, но Белград протакаше и отказваше да наложи задължително излизане на Русия от собствеността. На 9 октомври администрацията на Тръмп отказа ново удължаване, изпращайки посланието: „Дотук.“

Това трябва да бъде основа за бъдещата американска политика към Сърбия. Вашингтон следва да е по-решителен в наказването на разрушителното поведение на Белград и да обвърже всички стимули с реални реформи.

Първата стъпка е промяна в дипломатическия подход – Сърбия трябва ясно да бъде обозначена като проблемен партньор, а не като надежден кандидат за европейско партньорство. Това включва натиск върху европейските съюзници да се присъединят към санкциите срещу сръбски официални лица, като проруско ориентирания Александър Вулин, санкциониран от САЩ през 2023 г. за корупция и връзки с организираната престъпност, трафик на наркотици и оръжие.

САЩ трябва да обмислят разширяване на санкциите по закона „Магнитски“ към сръбски представители, участвали в насилствено потушаване на протести и продължителна корупция. Лидерите в Белград – жадни за власт и пари – са опасни за собствения си народ и за американските интереси, а в настоящия си вид Сърбия е лесно уязвима за Москва и Пекин. Допускането ѝ в ЕС без реформи би било риск за сигурността на блока и трансатлантическите отношения.

Американското правителство трябва да спре да разглежда Сърбия като перспективна инвестиционна дестинация и да замрази обсъждането на мащабни проекти, включително в критичните минерали, докато Белград не покаже реален напредък. Държава, която подкопава западните приоритети, не може да получава икономическа помощ без строги условия и последователен контрол.

Вашингтон трябва да изпрати ясен сигнал на целия регион: дестабилизиращите играчи повече няма да бъдат поощрявани. Ако Сърбия желае да бъде част от западния свят, вратите са отворени – след като изгради мирни отношения със съседите, се справи с корупцията, възстанови върховенството на закона и се присъедини към санкциите срещу Русия. САЩ могат да посочат по-добър път напред, но не могат да убедят хищникът да смени природата си, ако награждават лошото му поведение.

Анализ на Анджела Хауърд и Ивана Страднер