Въпреки дъжда и пронизващия студен вятър, Ямбол отново се превърна в сцена на една от най-уникалните и живи български традиции. Навръх Рождество Христово над 600 коледари от различни възрасти изпълниха улици, площади и домове с ритъма и силата на „Ямболския коледарски буенек“ – обичай без аналог в страната.
С танц, наричания и завиден синхрон коледарите отправиха своите благословии за здраве, плодородие и берекет. Празникът на танцуващите коледари още веднъж доказа, че в Ямбол традицията не е спомен, а жива, предавана през поколенията култура.
Каргонските коледари превърнаха квартала в истинско празнично шествие с традиционното си общо дефиле, което привлече стотици жители и гости на града. В двора на Обединено училище „Д-р Петър Берон“ близо 300 коледари от „Баира“, разпределени в 12 куди, премериха сили в традиционното надиграване, показвайки майсторство, ритъм и завидна приемственост.
Празничната програма в Градския парк започна с най-малките коледари от Детска градина „Щастливо детство“, които трогнаха публиката и дадоха емоционален старт на коледните тържества. След тях се изви коледно хоро за късмет, а фолклорният изпълнител Ана Борисова – учен и преподавател във Великотърновския университет – представи празнична програма, изпълнена с дух, традиция и любов към българската песен.
С благословията на сливенския митрополит бе отслужен молебен за здраве от архимандрит Димитрий в съслужение с отец Йоан Петров и отец Жельо.
Кметът на Ямбол Валентин Ревански подчерта, че Коледа е време за размисъл, надежда и споделеност – време, в което хората се обръщат към вярата, добротата и взаимното уважение. Той пожела празничните дни да донесат здраве, мъдрост и благоденствие във всеки дом и призова ямболлии да продължат заедно да се грижат за своя град.
„Ямболските коледари са живото доказателство за съхранения български дух. Благодаря на всички коледарски куди за отдадеността и усилията да пазят тази неповторима традиция“, заяви още кметът.
Тази година фестивалът на танцуващите коледари е част от събитията, с които Ямбол отбелязва 70-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО – още едно признание за значимостта на традицията, която устоява на времето, студа и дъжда.