На 6 февруари Бургас отбелязва една от най-важните дати в своята история – освобождението от османско владичество през 1878 година. Празникът е повод не само за поднасяне на венци от официалните лица, но и за поглед назад към личността, която стои в основата на това събитие – полковник Александър Михайлович Лермонтов.
Докато протоколните събития често протичат в присъствието основно на представители на институциите, историята пази любопитни детайли за освободителя, които остават в сянката на официалната хроника. В онзи паметен ден, когато в града с население под 3000 души влизат драгуните на руския дворянин, малцина са подозирали, че пред тях стои не просто военачалник, а човек с изключително богата ерудиция.
Генералът библиофил
Александър Лермонтов, който само двайсетина дни след освобождението на града е произведен в чин генерал-майор за заслугите си в Руско-турската война, е притежавал нещо изключително рядко за епохата си – лична библиотека с над 6000 книги. Въпреки че е бил заможен човек, той е избрал да инвестира средствата си не в преходен лукс, а в знание.
Тази библиотека е свидетелство за неговия богат вътрешен свят и стремеж към култура – факт, който кореспондира по символичен начин със съвременните амбиции на Бургас да бъде културен център. След смъртта му през 1906 година, съгласно неговото завещание, впечатляващата книжна колекция е дарена на библиотеката на Главния щаб на руската армия в Санкт Петербург, където е и погребан.
Признание и отличия
Военната кариера на Лермонтов, която завършва като член на Военния съвет на Руската империя, е белязана от множество отличия. Уважението, с което се е ползвал приживе, личи от внушителния списък с награди, получени през десетилетията на неговата служба:
Руски ордени и отличия:
* Орден „Света Анна“ III степен (1863)
* Орден „Свети Станислав“ II степен (1867)
* Орден „Свети Станислав“ II степен с Императорска корона (1869)
* Орден „Света Анна“ II степен (1871)
* Орден „Свети Владимир“ IV степен (1871)
* Орден „Свети Станислав“ I степен с мечове (1878)
* Монаршеско благоволение (1879)
* Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1882)
* Орден „Света Анна“ I степен с мечове (1882)
* Орден „Свети Владимир“ II степен (1885)
* Орден „Белия орел“ (1890)
* Монаршеско благоволение (1890)
* Височайше благоволение (1895)
* Височайша благодарност (1897)
* Орден „Свети Александър Невски“ (1897)
* Знак за отличие за XL (40) години безупречна служба на Георгиевска лента (1899)
* Височайша благодарност (1900)
* Диамантени знаци към ордена „Свети Александър Невски“ (1902)
Чуждестранни ордени:
* Орден „Червения орел“ II клас (1875)
* Орден „Короната“ II клас със звезда и мечове (1880)
Днес, въпреки сложната геополитическа обстановка и променящите се съюзи, историята на Бургас остава неразривно свързана с името на Лермонтов. Неговата личност напомня, че свободата е ценност, която понякога се дава, а понякога се отнема от големите империи, и че историята не е просто архивен документ, а предупреждение и памет за бъдещето.