Моето лично мнение за Ковид-кризата в България – провалът е ясен, отлагането вече нанесе непоправими щети, крайно време е за силни мерки в подкрепа на здравето И икономиката. Всяка здравна мярка трябва да върви изначално, от първия ден, със съответна финансова компенсация.
Ще опиша първо конкретните мерки, по-подробна аргументация в края на текста:
1) Mинимум месец – до Коледната ваканция – дистанционно обучение за всички деца. Дневна финансова помощ за родители, които не работят дистанционно и са принудени да вземат неплатен отпуск за гледане на дете. Помощта да бъде предоставяна и под формата на ваучер за детегледачи.
2) Пак поне до Коледа – затваряне на всички заведения, без уговорки. Пряка финансова компенсация за фирмите и уреждане на разсрочване/намаляване на наемите, според това дали ресторантът предлага храна за вкъщи.
3) Или директно затваряне на търговските центрове до 19 декември, или работа на максимум 1/3 от обектите в тях по график (за да няма прекалено струпване за пазаруване преди Коледа). Пряка финансова компенсация и уреждане на наемни отношения.
4) Забрана на всякаква форма на струпване на хора на закрито. Публична програма за дистанционно излъчване на културни събития от сега до началото на януари и пряко подпомагане на артисти и креативен бизнес.
5) Затваряне на съдебните зали, преминаване на основните администрации в онлайн режим и затваряне на т.нар. „несъществен бизнес“, изискващ преки контакти на непознати лица, за периода до след празниците, отново с преки компенсации (критерият кой бизнес е несъществен и контактен трябва да е строго експертен и изброяването да е съвсем ясно).
6) Затваряне на туристическия бизнес за периода до Коледа и ограничаване на масови почивки, банкети и събирания и по време на празниците.
7) Осигуряване на постоянна и сигурна онлайн платформа за връзка между пациенти, лични лекари, РЗИ, работодатели за проследяване, тестване, изолация и назначаване на домашно лечение при гарантирана връзка и ограничаване на преките контакти.
Не се съмнявам, че подобни тежки мерки са спорни – и като цена за бизнеса, и като социална цена, и като тежест върху бюджета. Предлагам ги с ясното съзнание, че няма да се посрещнат еднозначно.
При достигнати 150 жертви дневно и вероятно далеч над реално 10 хиляди заразени дневно, обаче, не виждам друга възможност заразата да бъде овладяна изобщо в рамките на зимния сезон.
(Някои биха казали, че е късно за овладяване, но не виждам никакви рационални аргументи в защита на такова твърдение – всяко семейство, което към момента не е засегнато, може да бъде защитено със строги мерки. Мерките по т.1 и 7 не могат да бъдат наложени със самодисциплина, а останалите могат да бъдат заместени само от всеобща дисциплина, която явно не е налице.)
Аргументи:
а) На първо място, обществото трябва да защити лекарите и медицинските сестри. От тях зависят животът и здравето на всички ни. И те просто няма как да се самозащитят.
б) На второ място, обществото трябва да защити учителите и децата, съответно – родителите. Учителите и децата също нямат избор дали да работят/учат дистанционно или присъствено, независимо от разпространението на заразата.
в) На трето място, обществото трябва да защити работещите – независимо дали в частния бизнес или публичната сфера.
г) По отношение на икономическата активност:
– Неконтролираното разпространение на заразата има най-тежкото възможно отражение върху икономиката.
– Спирането на икономическа активност поради зараза е по-лошо развитие от спирането поради карантина. В този случай, обаче, е почти сигурно, че тази зараза ще се разпространи върху още хора, често десетки.
– Спирането на работа поради липса на персонал, който е заразен и карантиниран, също е по-лошо развитие.
– Хаосът и паниката, причинени от заразата бездруго свалят оборотите на повечето бизнеси, свързани с пряк контакт с неограничен брой лица, до минимум.
В нито един от горните случаи обаче, не е предвидена финансова компенсация за бизнесите. Те на практика затварят, често с трайни последици, но без компенсация.
д) По отношение на бюджета – предложеният проектобюджет за 2021г. е, меко казано, разточителен. Той обаче е писан без оглед на новата, реалната вълна на пандемията в България. Писан е с розови очила. Очевидно е, че значителните разходи, предвидени в него, ще трябва да се пренасочат там, където има най-голяма нужда – към мерки за опазване на здравето и икономиката, в полза на пряко засегнатите професии, семейства и малки бизнеси.
Строги карантинни мерки са предприети в почти всички държави от ЕС. Дори там, където те много закъсняха – както в Белгия, Испания или Чехия, положителни резултати са вече налице.
Особено показателни са случаи като Гърция и Австрия (две от най-успешните правителства в Европа по много показатели, в т.ч. и справяне с пандемията през пролетта), които наложиха строг локдаун ПРЕДИ да изпаднат в беда. Австрия иска да спаси икономиката си и зимния сезон – и го прави като налага мерките навреме, така че да може да е „чиста“ през януари – нещо, за което у нас вероятно е късно.
В заключение: Не виждам смислена алтернатива на строгите мерки, нито здравна, нито икономическа. Разбирам политическите съображения „да се снишим“, докато вирусът отмине. Вирусът обаче няма политически съображения. Работа на политиците е да защитят обществения интерес, в т.ч. и да постигнат необходимото ниво на съгласие около разумна политика.
Ако българските политици не могат да се съобразят с пандемията и обществения интерес, следва да отстъпят мястото си на такива, които могат. Вирусът няма да се съобрази.
Радан Кънев