„Пародия на публични конфликти“ – малката проповед от еп. 263 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Слави Трифонов забранил на хората СИ от партията СИ „Има такъв народ“ да се иявяват по БТВ при Мария Цънцарова. Поведението й било махленско, дребнаво, унизително и тенденциозно. Към едни от гостите си се държала така, но към други съвсем не така, а по друг начин. И това било лишено от професионализъм и от логика. Иначе Слави бил и за свободата на изразяване, и за правото на една частна телевизия да има пристрастни водещи и пристрастен мениджмънт. И така нататък, както някои зевзеци преведоха абревиатурата ИТН. Това „и така нататък“ казва всички неща, които се подразбират от решението, публикувано от Трифонов във Фейсбук под формата на поредния му декрет. Подразбира се, например, че той за енти път постъпва мъдро и държавнически, защото е очевидно, че е лидер, който никога не греши. От друга страна, зад забраната му обаче прозира избухливост, нетърпеливост и – още по-забавно – непрозорливост. Защото ако бях на мястото на Тошко Йорданов, на Станислав Балабанов и на останалата компания от сценаристи и от професионалисти, щях да се обидя, че вождът явно ме смята за олигофрен, щом ме брани от Цънци (както с бащинска нежност Сашо Диков нарича жилото на БТВ). Костадинов-Копейкин, който е начело на „Възраждане“ не защото се пази от отракани журналисти, а защото им налита. И защото като печен фен на Путин и даскала му Сталин пръждосва овреме враговете си с партиен билет. Копейкин бележи точка от всяко свое влизане в сутрешния блок на БТВ, защото е в състояние да схруска като солета все още крехките словесни умения на обявената за острие на телевизията Мария. Но често изглежда, че тя е нарочена да играе тази роля, която да представя медията като витрина на свободното слово. Но не толкова по същество и съвсем не спрямо истински силните на деня, пък били те и мутро-мафиоти, а по-скоро като нейна характерова склонност към хапливост. Обаче без кофти последствия както за нейната трудова книжка, така и за политическия комфорт на шефовете й. Нареждането на Трифонов хората му да не влизат в диалог с Цънцарова издава и слабост. Той подценява уменията им да се справят с по-заплетени в комуникационен план ситуации. С което де факто поставя под въпрос годността им да решават законодателни и политически главоблъсканици ако и когато станат депутати. При това без да прибягват към обиди и грубости в отговор на словесни атаки и динени кори. А такава беше практиката в минали парламенти на Тошко Йорданов, например, с което допълнително отврати публиката от политиката, от политиците и от безсмислените им кавги в Народното събрание. С прибързаното си решение да превърне Цънцарова в мишена на своя гняв Трифонов първо надцени нейните риторически дарби, за подобряването на които мисля, че и предстои доста да се потруди. Но второто е по-лошо за образа му на политик от ново поколение, за какъвто иска да мине: показа се като цензор, готов да репресира и да дисквалифицира журналисти, които не му изнасят с прямотата си или с разследващите си рефлекси. Волно или неволно той приписа на Цънцарова подобни качества без тя да е успяла да ги докаже пълноценно досега, особено в предизборните си закачки с човека на Слави – Балабанов, който отгоре на всичко, преди два-три дни се представи не зле в сутрешната си изява по БТВ. Така Трифонов я превърна в жертва на своя тоталитарен нрав, за който дори своите го бъзикат. С това пък даде коз в ръцете на приближената до кръга „Капитал“ Асоциация на европейските журналисти, на негов гръб да се упражнява за кой ли път по темата „свобода на словото“. Да я представя като привилегия и право на определен кръг представители на журналистиката, приписвайки им европейско изящество и изключителност в словесните упражнения по демокрация. А ние или другите, които не принадлежат нито към кръга „Капитал“, нито нито към Пеевски, нито към който и да било друг кръг, да „духаме супата“ ли, както се беше изразил навремето футболистът Любо Пенев. Всъщност, това е механизмът, по който груповите интереси се представят за общностни, а имитациите подменят същността или природата на един или друг публичен конфликт, ако не точно на интереси, то на претенции за елитност и чистокръвие. Това е същият механизъм, по който мнозинството от гражданите днес не се чувстват политически, професионално или социално представени по автентичен начин. Вместо това скандалите подменят същината на реалните обществени потребности. В крайна сметка това е механизмът, по който отвращението от фалшивите крамоли започва да измества рефлекса към демократичен избор между различни практически проекции на политиката в живота на обществото. Ето как една сприхава и по същество незряла постъпка на един бивш шоумен и партиен лидер като Слави Трифонов може да се превърне в тест за психическите неволи и неврози на много нормални и почтени българи, ужасно изморени от моралната и политическа безпътица на поредната предизборна кампания, в която ментето се преструва на оригинал.